Как да разпознаем и противопоставим на грипа
Типичните симптоми на грип при децата могат да включват висока температура над 40 0С, втрисане, мускулни болки, главоболие, болки в гърлото, суха кашлица и обща отпадналост.
Тези симптоми се проявяват в рамките на 3-4 дни. Кашлицата и общата отпадналост могат да се наблюдават до 2 седмици след спадането на температурата.
При малките деца симптомите на грип са сходни с тези при инфекции на дихателните пътища като бронхит и пневмония. При тях също се наблюдават болки в корема, повръщане и диария.
Високата температура често предизвиква раздразнителност и неспокойство при малките деца.
При бебетата симптомите на грип се откриват много трудно, тъй като в тази възраст те са неспецифични и наподобяват тези при бактериална инфекция.
Грипни инфекции при деца под 6 месеца се срещат рядко, но протичат тежко и с усложнения. При кърмачетата симптомите на грип включват сънливост, липса на апетит и нарушено кръвообращение.
Тъй като децата са изложени на повишен риск от сериозни усложнения вследствие на грипна инфекция, лекарите препоръчват при тях от възраст 6 месеца до 18 години да се прави противогрипна ваксина през есента.
Малките деца, хората в напреднала възраст и пациентите с хронични заболявания са особено застрашени от усложнения след прекарана грипна инфекция.
Най-честото усложнение на грипа е развитието на допълнителна бактериална инфекция във вече засегнатите от вируса органи. Освен това могат да се развият усложнения като синузит, отит, миоперикардит, а в по-редки случаи и до менингоенцефалит. При пациенти със сърдечна недостатъчност, астма или диабет се наблюдава нарушаване на състоянието.
За простудните и грипните състояния не съществува лечение, освен овладяването на симптомите. Ето защо профилактиката е от значение при тези заболявания. Най-добрият начин да се предпазим от грип е укрепването на имунната система.
Имунната реакция е сложна реакция на организма, благодарение на която се запазва нормалната му функция.
Имунитетът определя продължителността на живота, скоростта на стареене и устойчивостта на организма към заболявания.
Имунната система реагира и атакува чужди за тялото елементи като вируси, бактерии, гъбички и т.н. Справя се и с вредни за организма вещества, като предпазва от въздействието на токсини, приети чрез храната, водата и въздуха.
От друга страна имунната система се справя със собствени отпадъчни продукти като мъртви и ракови клетки, както и вещества получили се като краен продукт от метаболитните процеси в организма.
Човешкият организъм има вродената способност да произвежда антитела (протеини), които функционират като част от имунната система, унищожавайки патологични или чужди клетки. Тези антитела помагат не само да се предотвратят заболявания като грип и простуда, но имат и защитна роля при по-сериозни здравословни проблеми.
Освен това човешкият организъм има още една защитна реакция - т.нар. клетъчен имунитет. В този тип имунен отговор не участват антитела. Клетките на имунната система „запомнят” всяка среща с причинителя на заболяването и когато организмът идентифицира инфекциозния патогенен фактор за втори път тази памет включва механизма на защита.
Имунната памет лежи и в основата на ваксините. При ваксиниране срещу грип или друго заболяване като морбили, вариола или хепатит в организма попада безопасно количество неактивни инфекциозни патогенни фактори. По този начин имунната система на организма може да реагира, да „запомни” патогените и в случай на необходимост да изработи антитела за борба с инфекцията.
Имунната система може да загуби част от своите защитни функции, ако организмът е принуден постоянно да се справя от последствията от неправилния начин на живот, нездравословното хранене, липсата на сън и стрес.
Прекомерната среща с болестотворни организми и честото боледуване също могат да изтощят организма и да намалят защитните му сили. Същевременно наличието на антитела от вече прекарано заболяване или имунизация правят имунната система устойчива на ново или по-тежко заболяване.
Най-важният фактор за подържане правилната функция на имунната система е да се намали нивото на стрес. Стресовите хормони кортизол и адреналин влияят негативно върху способността на организма да се бори с патогенните микроорганизми.
Научни изследвания са показали, че намалявайки нивото на стреса с помощта на релаксация, ежедневна физическа активност може да се укрепи имунитетът и да се подобри, както физическото, така и психическото здраве.
Осигурете си достатъчно дълъг и пълноценен сън – не по-малко от 7-8 часа на нощ. Умереното физическо натоварване (за разлика от тежкото) също способства за усилване на имунитета.
Пълноценното и балансирано хранене, също е изключително важно за подържане на имунната система. Поеманата храна трябва не само да доставя на организма необходимата енергия, но и достатъчно балансирани компоненти.
Тези симптоми се проявяват в рамките на 3-4 дни. Кашлицата и общата отпадналост могат да се наблюдават до 2 седмици след спадането на температурата.
При малките деца симптомите на грип са сходни с тези при инфекции на дихателните пътища като бронхит и пневмония. При тях също се наблюдават болки в корема, повръщане и диария.
Високата температура често предизвиква раздразнителност и неспокойство при малките деца.
При бебетата симптомите на грип се откриват много трудно, тъй като в тази възраст те са неспецифични и наподобяват тези при бактериална инфекция.
Грипни инфекции при деца под 6 месеца се срещат рядко, но протичат тежко и с усложнения. При кърмачетата симптомите на грип включват сънливост, липса на апетит и нарушено кръвообращение.
Тъй като децата са изложени на повишен риск от сериозни усложнения вследствие на грипна инфекция, лекарите препоръчват при тях от възраст 6 месеца до 18 години да се прави противогрипна ваксина през есента.
Малките деца, хората в напреднала възраст и пациентите с хронични заболявания са особено застрашени от усложнения след прекарана грипна инфекция.
Най-честото усложнение на грипа е развитието на допълнителна бактериална инфекция във вече засегнатите от вируса органи. Освен това могат да се развият усложнения като синузит, отит, миоперикардит, а в по-редки случаи и до менингоенцефалит. При пациенти със сърдечна недостатъчност, астма или диабет се наблюдава нарушаване на състоянието.
За простудните и грипните състояния не съществува лечение, освен овладяването на симптомите. Ето защо профилактиката е от значение при тези заболявания. Най-добрият начин да се предпазим от грип е укрепването на имунната система.
Имунната реакция е сложна реакция на организма, благодарение на която се запазва нормалната му функция.
Имунитетът определя продължителността на живота, скоростта на стареене и устойчивостта на организма към заболявания.
Имунната система реагира и атакува чужди за тялото елементи като вируси, бактерии, гъбички и т.н. Справя се и с вредни за организма вещества, като предпазва от въздействието на токсини, приети чрез храната, водата и въздуха.
От друга страна имунната система се справя със собствени отпадъчни продукти като мъртви и ракови клетки, както и вещества получили се като краен продукт от метаболитните процеси в организма.
Човешкият организъм има вродената способност да произвежда антитела (протеини), които функционират като част от имунната система, унищожавайки патологични или чужди клетки. Тези антитела помагат не само да се предотвратят заболявания като грип и простуда, но имат и защитна роля при по-сериозни здравословни проблеми.
Освен това човешкият организъм има още една защитна реакция - т.нар. клетъчен имунитет. В този тип имунен отговор не участват антитела. Клетките на имунната система „запомнят” всяка среща с причинителя на заболяването и когато организмът идентифицира инфекциозния патогенен фактор за втори път тази памет включва механизма на защита.
Имунната памет лежи и в основата на ваксините. При ваксиниране срещу грип или друго заболяване като морбили, вариола или хепатит в организма попада безопасно количество неактивни инфекциозни патогенни фактори. По този начин имунната система на организма може да реагира, да „запомни” патогените и в случай на необходимост да изработи антитела за борба с инфекцията.
Имунната система може да загуби част от своите защитни функции, ако организмът е принуден постоянно да се справя от последствията от неправилния начин на живот, нездравословното хранене, липсата на сън и стрес.
Прекомерната среща с болестотворни организми и честото боледуване също могат да изтощят организма и да намалят защитните му сили. Същевременно наличието на антитела от вече прекарано заболяване или имунизация правят имунната система устойчива на ново или по-тежко заболяване.
Най-важният фактор за подържане правилната функция на имунната система е да се намали нивото на стрес. Стресовите хормони кортизол и адреналин влияят негативно върху способността на организма да се бори с патогенните микроорганизми.
Научни изследвания са показали, че намалявайки нивото на стреса с помощта на релаксация, ежедневна физическа активност може да се укрепи имунитетът и да се подобри, както физическото, така и психическото здраве.
Осигурете си достатъчно дълъг и пълноценен сън – не по-малко от 7-8 часа на нощ. Умереното физическо натоварване (за разлика от тежкото) също способства за усилване на имунитета.
Пълноценното и балансирано хранене, също е изключително важно за подържане на имунната система. Поеманата храна трябва не само да доставя на организма необходимата енергия, но и достатъчно балансирани компоненти.
