Качеството на изворната вода
След зимата и снегът,който ни затрупа, сега пресъхналите крайпътни чешми често утоляват жаждата ни,но остава въпросът дали това, което пием, не е опасно за здравето ни? Дори има хора, които предпочитат да пият вода от различни извори, а не тази, която се доставя от централния водопровод. Каква вода пием и може ли тя да ни навреди-това е един важен въпрос.
Битовите чешми се водят обществени водоизточници и не са свързани с централното водоснабдяване. На практика при тях има извор, на който е изграден каптаж, и след това е направена чешма. Самите чешми са регистрирани от общините, които са длъжни да ги регистрират в Басейнова дирекция и РЗИ, за да се контролира качеството на водата им. По закон мониторингът на качествата на водата от битовите чешми се контролира веднъж в годината. Няма лице, което да е ангажирано с контрола на всяка изворна чешма.
Техните води са повърхностни и се влияят от топенето на снеговете и от дъждове. При изворните чешми няма и санитарноохранителна зона и всеки, който мине, може да ги замърси. Затова хората, които пият вода от такива водоизточници, пият вода на риск.
Също така тези води не се проверяват по 49 показатели, както е при мониторинга на водата от централния водопровод. Следят се само органолептични показатели, като мирис, вкус, цвят и прозрачност. Химичните показатели са нитрати, нитрити, амоняк и окисляемост, като те дават данни само за скорошно замърсяване.
По микробиологични показатели се следят само колиформите. Не се правят тестове за ешерихия коли и ентерококи.Затова когато се установи отклонение, работата на здравните инспектори е да напишат писмо до кмета на съответното населено место, за да се почисти съоръжението и да постави табела, че водата не е годна за пиене.
Няма ли човек, които ежедневно да хлорира каптажа, водата няма как да отговаря на показателите. Затова е добре, преди да се пие вода от подобни чешми, да се помисли какъв е рискът, на който ние сами се излагаме. Не трябва да забравяме, че доста заболявания може да се пренесат по воден път, а сред тях е хепатит тип А, както и всички бактериални инфекции.
Битовите чешми се водят обществени водоизточници и не са свързани с централното водоснабдяване. На практика при тях има извор, на който е изграден каптаж, и след това е направена чешма. Самите чешми са регистрирани от общините, които са длъжни да ги регистрират в Басейнова дирекция и РЗИ, за да се контролира качеството на водата им. По закон мониторингът на качествата на водата от битовите чешми се контролира веднъж в годината. Няма лице, което да е ангажирано с контрола на всяка изворна чешма.
Техните води са повърхностни и се влияят от топенето на снеговете и от дъждове. При изворните чешми няма и санитарноохранителна зона и всеки, който мине, може да ги замърси. Затова хората, които пият вода от такива водоизточници, пият вода на риск.
Също така тези води не се проверяват по 49 показатели, както е при мониторинга на водата от централния водопровод. Следят се само органолептични показатели, като мирис, вкус, цвят и прозрачност. Химичните показатели са нитрати, нитрити, амоняк и окисляемост, като те дават данни само за скорошно замърсяване.
По микробиологични показатели се следят само колиформите. Не се правят тестове за ешерихия коли и ентерококи.Затова когато се установи отклонение, работата на здравните инспектори е да напишат писмо до кмета на съответното населено место, за да се почисти съоръжението и да постави табела, че водата не е годна за пиене.
Няма ли човек, които ежедневно да хлорира каптажа, водата няма как да отговаря на показателите. Затова е добре, преди да се пие вода от подобни чешми, да се помисли какъв е рискът, на който ние сами се излагаме. Не трябва да забравяме, че доста заболявания може да се пренесат по воден път, а сред тях е хепатит тип А, както и всички бактериални инфекции.
