Има ли начини да подобрим паметта си?
Ежедневно подлагаме мозъка си на стрес, като го затрупваме с информация. Докато в един момент не се окаже, че паметта ни се е задръстила и сме достигнали лимита на възможностите й. Тогава търсим начини как да подобрим паметта.
Хората запомнят най-трудно имена, цифри и факти, затова стратегиите са свързани именно с тях. В основата на спомагателните механизми за по-добра памет лежи асоциативното мислене. Ако свързвате новата информация с нещо, което е близко до вас или възбужда мисълта ви, ще улесните значително работата на мозъка. Някои използват рими и шеги, тъй като според специалисти с позитивни и колоритни асоциации се запомня по-лесно.
Други асоциират имената или цифрите с абревиатури или сами си съставят такива, за да приемат информацията в съкратен вид. Разпространена практика за лесно запаметяване е, когато някой научи нещо ново, да си представя кога, къде и как може да му е от полза. Странна, но също позната техника е включването на новите имена и факти в щури и измислени истории. За тази стратегия сте свободни да оставите въображението ви да „рисува“.
„Изхвърлете“ от паметта си всяка информация, която след време може да стане ненужна. Не затормозявайте мозъка си, като го пълните с факти, с които можете да се сдобиете по всяко време. Нещата, които трябва да купите от магазина, запишете на лист. За задачи, които ви предстоят след няколко дни, нагласете алармата на телефона. Рождените дни и годишнините на ваши познати включете в годишния календар.
Това не означава да станете по-подредени или да промените хаотичната си природа. Научете се да държите предметите, които ползвате ежедневно (ключове, телефон, портфейл), на едно и също място, за да знаете къде да ги търсите. Друг вариант е да ги оставяте там, откъдето със сигурност ще минете и ще ги видите – например в коридора.
Както тренирате тялото, за да е във форма, така и мозъкът се нуждае от редовни тренировки. Те значително подобряват паметта. Тренировките се изразяват в мисловни дейности – четене, решаване на кръстословици, судоку или други занимателни игри, научаване на нещо ново. Тренирайте паметта си, като я предизвиквате с нестандартни и интересни тестове, които проверяват какво е състоянието й и ви съветват как да я подобрите, ако се налага.
Мозъкът също има претенции към дневното меню. За да работи на пълни обороти, той се нуждае от много енергия и хранителни вещества. Основен енергоизточник за добрата памет и правилното функциониране на мозъка са въглехидратите. Полезни са и продуктите, съдържащи повече антиоксиданти, тъй като подобряват кръвообращението и доставят по-бързо необходимото на мозъка. Витамин С и Е са сред най-активните съюзници за добра памет – помагат за преноса на информация между клетките, за зареждането им с кислород и предпазват нервите.
Продуктите, съдържащи желязо, допринасят за преноса на кислород, а храните, богати на протеини - за предаването на информация между невроните. Важна роля за нервните клетки играят и ненаситените мастни киселини. Редовно включвайте в дневното си меню яйца, мляко, месо и риба, приемайте повече пресни плодове и зеленчуци. Яжте повече боровинки, тъй като консумацията им засилва притока на кръв в мозъка. Пийте повече течности, наблягайте на водата и билковите чайове.
Високото ниво на стрес затруднява работата на мозъка, а оттам влошава и паметта. Когато сме под стрес, тялото отделя хормон, наречен кортизол. Той регулира кръвното налягане и усвояването на въглехидрати от организма. Когато е в нормални количества, кортизолът дори подобрява паметта. Но когато нивото му се покачи (в случаи на стрес), той затруднява използването на глюкозата и мозъкът не получава достатъчно енергия.
Добрият сън е важен за здравето, тъй като тогава тялото отпочива, а мозъкът разполага с време да пренареди информацията, да отсее старата и да обработи новата. За да се наспите добре, не трябва да прекалявате с вечерята, нито да се претоварвате физически преди сън. Създайте си подходящи условия, преди да се потопите в страната на сънищата, и сверете биологичния си часовник, като заспивате по едно и също време.
Хората запомнят най-трудно имена, цифри и факти, затова стратегиите са свързани именно с тях. В основата на спомагателните механизми за по-добра памет лежи асоциативното мислене. Ако свързвате новата информация с нещо, което е близко до вас или възбужда мисълта ви, ще улесните значително работата на мозъка. Някои използват рими и шеги, тъй като според специалисти с позитивни и колоритни асоциации се запомня по-лесно.
Други асоциират имената или цифрите с абревиатури или сами си съставят такива, за да приемат информацията в съкратен вид. Разпространена практика за лесно запаметяване е, когато някой научи нещо ново, да си представя кога, къде и как може да му е от полза. Странна, но също позната техника е включването на новите имена и факти в щури и измислени истории. За тази стратегия сте свободни да оставите въображението ви да „рисува“.
„Изхвърлете“ от паметта си всяка информация, която след време може да стане ненужна. Не затормозявайте мозъка си, като го пълните с факти, с които можете да се сдобиете по всяко време. Нещата, които трябва да купите от магазина, запишете на лист. За задачи, които ви предстоят след няколко дни, нагласете алармата на телефона. Рождените дни и годишнините на ваши познати включете в годишния календар.
Това не означава да станете по-подредени или да промените хаотичната си природа. Научете се да държите предметите, които ползвате ежедневно (ключове, телефон, портфейл), на едно и също място, за да знаете къде да ги търсите. Друг вариант е да ги оставяте там, откъдето със сигурност ще минете и ще ги видите – например в коридора.
Както тренирате тялото, за да е във форма, така и мозъкът се нуждае от редовни тренировки. Те значително подобряват паметта. Тренировките се изразяват в мисловни дейности – четене, решаване на кръстословици, судоку или други занимателни игри, научаване на нещо ново. Тренирайте паметта си, като я предизвиквате с нестандартни и интересни тестове, които проверяват какво е състоянието й и ви съветват как да я подобрите, ако се налага.
Мозъкът също има претенции към дневното меню. За да работи на пълни обороти, той се нуждае от много енергия и хранителни вещества. Основен енергоизточник за добрата памет и правилното функциониране на мозъка са въглехидратите. Полезни са и продуктите, съдържащи повече антиоксиданти, тъй като подобряват кръвообращението и доставят по-бързо необходимото на мозъка. Витамин С и Е са сред най-активните съюзници за добра памет – помагат за преноса на информация между клетките, за зареждането им с кислород и предпазват нервите.
Продуктите, съдържащи желязо, допринасят за преноса на кислород, а храните, богати на протеини - за предаването на информация между невроните. Важна роля за нервните клетки играят и ненаситените мастни киселини. Редовно включвайте в дневното си меню яйца, мляко, месо и риба, приемайте повече пресни плодове и зеленчуци. Яжте повече боровинки, тъй като консумацията им засилва притока на кръв в мозъка. Пийте повече течности, наблягайте на водата и билковите чайове.
Високото ниво на стрес затруднява работата на мозъка, а оттам влошава и паметта. Когато сме под стрес, тялото отделя хормон, наречен кортизол. Той регулира кръвното налягане и усвояването на въглехидрати от организма. Когато е в нормални количества, кортизолът дори подобрява паметта. Но когато нивото му се покачи (в случаи на стрес), той затруднява използването на глюкозата и мозъкът не получава достатъчно енергия.
Добрият сън е важен за здравето, тъй като тогава тялото отпочива, а мозъкът разполага с време да пренареди информацията, да отсее старата и да обработи новата. За да се наспите добре, не трябва да прекалявате с вечерята, нито да се претоварвате физически преди сън. Създайте си подходящи условия, преди да се потопите в страната на сънищата, и сверете биологичния си часовник, като заспивате по едно и също време.
