Хипотермия
Хипотермията (измръзването) е състояние, което може да доведе до опасност за живота. Човекът нормално е с постоянство на вътрешната температура независима от тази на околната среда, което се постига чрез различни механизми на хомеостазата и терморегулацията, баланс между процесите на термогенеза и термоотдаване.
Различни обстоятелства могат да нарушат тази хомеостаза (постоянство на вътршната телесна среда) и да довед до хипотермия. За човека нормалната централна телесна температура е 35-37ºС. Хипотермията е състоянието при което централната телесна температура спада под 35ºС.
Според достигната температура хипотермията бива:
лека - при температура 35-32ºС
тежка - при 32-25ºС
много тежка - под 25ºС
Централната телесна температура е тази, която е измерена езофагеално (в хранопровода), тимпанилно (на тъпанчевата мембрана), ректално (в края на дебелото черво) или везикално (в пикочния мехур).
Измръзването може да се случи при редица ситуации. Случаи на измръзвания са регистрирани и при температури под 10 ºС при хора без дом. Измръзването може да бъде следствие на удължен престой в студена околна среда при лица под влиянието на алкохол и други интоксикации, при продължителен престой във водоеми с ниска температура, след различни травми или колапс със загуба на съзнание, измръзване на крайници при много ниски температури на околната среда.
Хипотермията може да е вторична при някои инфекции от специфични микрооганизми. Измръзването може да се наблюдава и при някои заболявания като хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), интокссикации (отравяния с алкохол, барбитурати, т.н.) и др.
Според бързината на настъпване на измръзването то се разделя на:
свръхостро, когато настъпва в рамките на няколко минути
остро - за няколко часа
подостро - процесът се развива в рамките на десетки часове
хронично - продължително излагане на екстремно ниски температури.
Симптомите на измръзването се определят от бързината на настъпване, от степента на измръзване и от съответните нарушения във функциите на всички телесни клетки при ниските температури. При свръхострото измръзване организмът няма време да задейства механизмите на терморегулация, не са настъпили водно-солевите изменения и енергетичните запаси остават непокътнати. Има голям шанс за спонтанно затопляне и бързо възстановяване.
При по-бавно настъпващото измръзване се включват компенсаторните механизми на терморегулация, които ни показват и съответните симптоми на измръзване. Такъв симптом е треперенето, мощен механизъм за термогенеза, който обаче силно повишава консумацията на кислород от клетките и е опасен натоварващ механизъм при хора с коронарни заболявания (заболяване на артериите кръвоснабдяващи съдречния мускул). Симптоми на хипотермията са и вазоконстрикцията - свиването на периферните кръвоносни съдове на кожата, която избледнява, за да се намали загубата на топлина; увеличаване на артериалното налягане, а с напредване на процеса и неговото намаляване; в началото ускоряване, а бързо след това и забавяне на сърдечната честота (брадикардия), в тези случаи брадикардията не се повлиява от атропин - медикамент, който ускорява сърдечната честота, до настъпване на крайната степен когато брадикардията преминава в асистолия (спиране на сърдечната дейност); тахипнея - ускоряване на честотата на дишане, за да се компенсират метаболитните промени настъпващи при хипотермята, която постепенно преминава в брадипнея -забавяне на дишането.
При температура под 32 ºС започват и промени в съзнанието с възбуда и свръхактивност, свиване на зениците. Състоянието, което предизвестява смъртен изход настъпва при температура под 30ºС, когато зениците се разширяват, артериалното налягане става екстремно ниско, дишането се забавя. При температура под 28ºС настъпват спиране на сърдечната дейност или често пъти ритъмни нарушения като камерни фибрилации, (неефктивна сърдечна дейност) които трудно се повлияват от терапия. На ЕКГ се наблюдават специфични промени с удължаване на всички интервали и поява на специфичния белег, вълната на Осборн, която характеризира сърдечните нарушения при измръзване.
Теоритично тялото на човека може да се раздели на две части, ядро, което включва сърцето, мозъкът и големите кръвоносни съдове и периферия. В случаите на измръзване защитните механизми на организма целят преразпределяне на топлината и кръвотока към ядрото, което трябва на първо място да запази температурата си, чрез намаляване на кръвотока към периферията. Затова при измръзване първоначално засегнатите части са пръсти на крайниците, ръце и крака.
При престой на никси температури е задължително да бъдат защитени важните органи - сърце и мозък и след това периферните части. При обгрижване на пострадал от измръзване се препоръчва пасивното затопляне. Пострадалият се завива със сухи и топли завивки, пренася се на сухо, неветровито място с нормална температура. При пострадал в студени води се свалят всички мокри и студени дрехи и тялото се завива със сухи и нормално топли тъкани. В студена вода тялото губи топлината си 25 пъти по-бързо отколкото в студена въздушна среда. Изчаква се постепенното пасивно затопляне на цялото тяло. В противен случай при агресивно затопляне се повлиява периферията и студената кръв нахлува в централните органи, което може да задълбочи централната хипотермия. Освен това при агресивно въздействие с много горещи средства има повишен риск от изгаряне, при студената кожа трансфера на топлина е по-голям, а поради хипотермията кожата е анестезирана, не усеща болката и пострадалият не може да се предпази.
При пристигането на специализирана медицинска помощ и транспорт в болнично заведение се включват и допълнителни мерки за затопляне с вливане на затоплени течности интравенозно, стомашни промивки със затоплени разтвори, вдишване на затоплен въздух. Коригират се метаболитните и водно-солевите нарушения, промените в рН. Поради хипотермията метаболизмът на клетките е силно понижен, което удължава времето за преживаване на мозъчните клетки и за възможната реанимация на пострадалите.
Хипотермията може да бъде целенасочено използвана в някои случаи. При ниски температури клетъчният метаболизъм е силно понижен, с това и консумацията на кислород от клетките. При температура под 30ºС базалният метаболизъм на клетките е 50% по-никсък от нормалното, тогава клетките са по-резистентни на недостиг на кислород. Това се използва за целите на кардиохирургията, когато оперативните интервенции се извършват при екстракорпорално кръвообращение (система от помпи се свързва с големите кръвоносни съдове и замества съкращенията на сърцето) и се предизвиква т.н. студена кардиоплегия - спиране на сърдечната дейност при ниска температура. Методи на лечение на кома и черепномозъчни травми в условията на хипотермия също са предлагани и се разработват, но все още няма сигурни доказателства в тяхна полза и нямат повсеместно приложение.
Различни обстоятелства могат да нарушат тази хомеостаза (постоянство на вътршната телесна среда) и да довед до хипотермия. За човека нормалната централна телесна температура е 35-37ºС. Хипотермията е състоянието при което централната телесна температура спада под 35ºС.
Според достигната температура хипотермията бива:
лека - при температура 35-32ºС
тежка - при 32-25ºС
много тежка - под 25ºС
Централната телесна температура е тази, която е измерена езофагеално (в хранопровода), тимпанилно (на тъпанчевата мембрана), ректално (в края на дебелото черво) или везикално (в пикочния мехур).
Измръзването може да се случи при редица ситуации. Случаи на измръзвания са регистрирани и при температури под 10 ºС при хора без дом. Измръзването може да бъде следствие на удължен престой в студена околна среда при лица под влиянието на алкохол и други интоксикации, при продължителен престой във водоеми с ниска температура, след различни травми или колапс със загуба на съзнание, измръзване на крайници при много ниски температури на околната среда.
Хипотермията може да е вторична при някои инфекции от специфични микрооганизми. Измръзването може да се наблюдава и при някои заболявания като хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), интокссикации (отравяния с алкохол, барбитурати, т.н.) и др.
Според бързината на настъпване на измръзването то се разделя на:
свръхостро, когато настъпва в рамките на няколко минути
остро - за няколко часа
подостро - процесът се развива в рамките на десетки часове
хронично - продължително излагане на екстремно ниски температури.
Симптомите на измръзването се определят от бързината на настъпване, от степента на измръзване и от съответните нарушения във функциите на всички телесни клетки при ниските температури. При свръхострото измръзване организмът няма време да задейства механизмите на терморегулация, не са настъпили водно-солевите изменения и енергетичните запаси остават непокътнати. Има голям шанс за спонтанно затопляне и бързо възстановяване.
При по-бавно настъпващото измръзване се включват компенсаторните механизми на терморегулация, които ни показват и съответните симптоми на измръзване. Такъв симптом е треперенето, мощен механизъм за термогенеза, който обаче силно повишава консумацията на кислород от клетките и е опасен натоварващ механизъм при хора с коронарни заболявания (заболяване на артериите кръвоснабдяващи съдречния мускул). Симптоми на хипотермията са и вазоконстрикцията - свиването на периферните кръвоносни съдове на кожата, която избледнява, за да се намали загубата на топлина; увеличаване на артериалното налягане, а с напредване на процеса и неговото намаляване; в началото ускоряване, а бързо след това и забавяне на сърдечната честота (брадикардия), в тези случаи брадикардията не се повлиява от атропин - медикамент, който ускорява сърдечната честота, до настъпване на крайната степен когато брадикардията преминава в асистолия (спиране на сърдечната дейност); тахипнея - ускоряване на честотата на дишане, за да се компенсират метаболитните промени настъпващи при хипотермята, която постепенно преминава в брадипнея -забавяне на дишането.
При температура под 32 ºС започват и промени в съзнанието с възбуда и свръхактивност, свиване на зениците. Състоянието, което предизвестява смъртен изход настъпва при температура под 30ºС, когато зениците се разширяват, артериалното налягане става екстремно ниско, дишането се забавя. При температура под 28ºС настъпват спиране на сърдечната дейност или често пъти ритъмни нарушения като камерни фибрилации, (неефктивна сърдечна дейност) които трудно се повлияват от терапия. На ЕКГ се наблюдават специфични промени с удължаване на всички интервали и поява на специфичния белег, вълната на Осборн, която характеризира сърдечните нарушения при измръзване.
Теоритично тялото на човека може да се раздели на две части, ядро, което включва сърцето, мозъкът и големите кръвоносни съдове и периферия. В случаите на измръзване защитните механизми на организма целят преразпределяне на топлината и кръвотока към ядрото, което трябва на първо място да запази температурата си, чрез намаляване на кръвотока към периферията. Затова при измръзване първоначално засегнатите части са пръсти на крайниците, ръце и крака.
При престой на никси температури е задължително да бъдат защитени важните органи - сърце и мозък и след това периферните части. При обгрижване на пострадал от измръзване се препоръчва пасивното затопляне. Пострадалият се завива със сухи и топли завивки, пренася се на сухо, неветровито място с нормална температура. При пострадал в студени води се свалят всички мокри и студени дрехи и тялото се завива със сухи и нормално топли тъкани. В студена вода тялото губи топлината си 25 пъти по-бързо отколкото в студена въздушна среда. Изчаква се постепенното пасивно затопляне на цялото тяло. В противен случай при агресивно затопляне се повлиява периферията и студената кръв нахлува в централните органи, което може да задълбочи централната хипотермия. Освен това при агресивно въздействие с много горещи средства има повишен риск от изгаряне, при студената кожа трансфера на топлина е по-голям, а поради хипотермията кожата е анестезирана, не усеща болката и пострадалият не може да се предпази.
При пристигането на специализирана медицинска помощ и транспорт в болнично заведение се включват и допълнителни мерки за затопляне с вливане на затоплени течности интравенозно, стомашни промивки със затоплени разтвори, вдишване на затоплен въздух. Коригират се метаболитните и водно-солевите нарушения, промените в рН. Поради хипотермията метаболизмът на клетките е силно понижен, което удължава времето за преживаване на мозъчните клетки и за възможната реанимация на пострадалите.
Хипотермията може да бъде целенасочено използвана в някои случаи. При ниски температури клетъчният метаболизъм е силно понижен, с това и консумацията на кислород от клетките. При температура под 30ºС базалният метаболизъм на клетките е 50% по-никсък от нормалното, тогава клетките са по-резистентни на недостиг на кислород. Това се използва за целите на кардиохирургията, когато оперативните интервенции се извършват при екстракорпорално кръвообращение (система от помпи се свързва с големите кръвоносни съдове и замества съкращенията на сърцето) и се предизвиква т.н. студена кардиоплегия - спиране на сърдечната дейност при ниска температура. Методи на лечение на кома и черепномозъчни травми в условията на хипотермия също са предлагани и се разработват, но все още няма сигурни доказателства в тяхна полза и нямат повсеместно приложение.
