Херпес зостер
Херпес зостер е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с болезнен и характерно разположен кожен обрив. Болестта представлява реактивация на инфекция с варицела-зостер вируса, същият който причинява и инфекциозното заболяване варицела в детска възраст.
След преболедуването от варицела вирусът варицела-зостер остава в латентно (неактивно) състояние в коренчета на периферните нерви, които инервират кожата и пренасят информация за кожната чувствителност (за топло, студено, допир, натиск, болка и т.н.). Това реактивиране на вируса се наблюдава в 1 от всеки 5 души, преболедували от варицела. Това става най-често дълги години след боледуването от варицела.
Характерният обрив при херпес зостер се разполага като широка лента по кожата на тялото, отговаряща на определен дерматом (дерматом се нарича частта от кожата и подлежащите тъкани, инервирани от един сетивен периферен нерв). Това се обяснява с разпространението на вируса от ганглиите в задните коренчета по хода на сетивната (чувствителната) част на периферните нерви към кожата. Обривът се разполага обикновено от едната страна на тялото и се наблюдава най-често по кожата на гръдния кош (вирусът се разпространява по хода на междуребрените нерви).
Реактивирането на варицела-зостер вируса като херпес-зостер се наблюдава при намалени защитни сили на организма като стресови състояния, съпътстващи тежки заболявания като ХИВ инфекция/ СПИН и злокачествени заболявания, състояния след трансплантация на органи и прием на потискащи имунитета лекарства, химиотерапия и т.н. Въпреки това, преобладаващата част от боледуващите от херпес зостер са напълно здрави в друго отношение. Херпес зостер и херпесът по устните и гениталиите представляват различни заболявания.
Херпес зостер се приема като изява на инфекция с варицела-зостер вируса у имунен спрямо него индивид (т.е. преболедувал в детска възраст от варицела или в много редки случаи ваксиниран срещу варицела). При определени условия \"спящият\" в ганглиите на сетивните нерви вирус се активира наново, т.е. става въпрос за ендогенна (идваща от самия организъм, отвътре, инфекция).
Възможно е по-рядко херпес зостер да се развие при възрастни след контакт с деца, болни от варицела. Контактът с индивид, болен от херпес зостер не предизвиква същото заболяване у възрастни, боледували от варицела в миналото.
Болният от херпес зостер може да бъде заразен само за деца и възрастни, неболедували от варицела (несблъскали се с вируса до момента), но това се наблюдава рядко. Ако даден индивид е преболедувал от варицела, за него контактът с болен от херпес зостер не представлява никаква опасност.
Интервалът от първия контакт с вируса до изявата на първоначалните симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. В случая на херпес зостер определянето на инкубационен период е трудно, тъй като реактивацията на вируса и изявата му като ново заболяване може да настъпи при определени условия дълги години след първоначалната среща на организма с вируса (протекла най-вероятно като варицела в детска възраст).
Болният от херпес зостер е заразноопасен единствено за неболедувалите от варицела (в тези случаи контактните могат да развият варицела, а не херпес зостер). Тъй като вирусът се намира в течността на мехурчетата от обрива, в посочения по-горе смисъл болният от херпес зостер е заразноопасен до заздравяваняето на мехурчестия кожен обрив (обикновено около седмица след появата му).
Повечето хора, боледуващи от херпес зостер са на възраст над 50 години или имат отслабена имунна система (напр. наличие на съпровождащи заболявания като СПИН, ракови заболявания, прием на имунопотискащи лекарства, лъчетерапия и т.н.) Във втория случай заболяването засяаг и по-млади хора. Болестта се среща с еднаква честота в двата пола и всички раси.
Обикновено след преболедуване от херпес зостер не се наблюдава втори епизод на развитие на заболяването, което предполага изграждане на имунитет.
Потърсете лекарска помощ ако страдате от болка и/или обрив разпределени под формата на широка лента от едната страна на тялото Ви. Помнете, че противовирусното лечение при херпес зостер е ефективно само ако се започне рано.
Обърнете се към лекар по най-бързия възможен начин ако налице са някои от следните ситуации:
мехурчестият обрив се разполага по носа или близо до очите Ви; в такъв случай има опасност в разпространението си вирусът да засегне окото и да причини увреждане на зрението
забележите симптомите на херпес зостер при положение, че страдате от заболяване или сте подложени на лечение, които значително отслабват имунната Ви система (тук спадат злокачествени заболявания на кръвта и другите органи, СПИН, тежки хронични заболявания, лечение с кортикостероиди или имунопотискащи лекарства, състояние след трансплантация на органи и т.н.)
развивате симптомите на херпес зостер, придружени от висока температура и влошено общо състояние
мехурчрстият обрив се разпространява към други области на тялото
Обърнете се към Вашия личен лекар. По негова преценка, той евентуално ще Ви насочи към лекар-инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от заразни заболявания). При засягане на очите (или съмнение за такова) ще бъдете насочени по най-бърз начин към офталмолог (очен лекар).
Нормален здрав човек не може да се зарази с херпес-зостер от болен с херпес-зостер. Контакт с болни от херпес зостер трябва да избягват децата, неболедували от варицела, както и болни с тежки заболявания (ракови заболявания, включително на кръвта, СПИН, състояния след трансплантации на органи и т.н.) и такива, приемащи имунопотискащо лечение.
Предпазването от варицела представлява своего рода предпазване от възникване на херпес-зостер в по-напреднала възраст.
Понастоящем вече съществува ваксина срещу варицела-зостер вируса, като стремежът в развитите страни е нейното прилагане да стане рутинно за да се предотврати възникването на варицела и да се поддържа висок имунитет в организма срещу вируса, което да не позволи изявата му под формата на херпес-зостер по-нататък през живота. В България все още тази ваксина не се прилага рутинно.
След преболедуването от варицела вирусът варицела-зостер остава в латентно (неактивно) състояние в коренчета на периферните нерви, които инервират кожата и пренасят информация за кожната чувствителност (за топло, студено, допир, натиск, болка и т.н.). Това реактивиране на вируса се наблюдава в 1 от всеки 5 души, преболедували от варицела. Това става най-често дълги години след боледуването от варицела.
Характерният обрив при херпес зостер се разполага като широка лента по кожата на тялото, отговаряща на определен дерматом (дерматом се нарича частта от кожата и подлежащите тъкани, инервирани от един сетивен периферен нерв). Това се обяснява с разпространението на вируса от ганглиите в задните коренчета по хода на сетивната (чувствителната) част на периферните нерви към кожата. Обривът се разполага обикновено от едната страна на тялото и се наблюдава най-често по кожата на гръдния кош (вирусът се разпространява по хода на междуребрените нерви).
Реактивирането на варицела-зостер вируса като херпес-зостер се наблюдава при намалени защитни сили на организма като стресови състояния, съпътстващи тежки заболявания като ХИВ инфекция/ СПИН и злокачествени заболявания, състояния след трансплантация на органи и прием на потискащи имунитета лекарства, химиотерапия и т.н. Въпреки това, преобладаващата част от боледуващите от херпес зостер са напълно здрави в друго отношение. Херпес зостер и херпесът по устните и гениталиите представляват различни заболявания.
Херпес зостер се приема като изява на инфекция с варицела-зостер вируса у имунен спрямо него индивид (т.е. преболедувал в детска възраст от варицела или в много редки случаи ваксиниран срещу варицела). При определени условия \"спящият\" в ганглиите на сетивните нерви вирус се активира наново, т.е. става въпрос за ендогенна (идваща от самия организъм, отвътре, инфекция).
Възможно е по-рядко херпес зостер да се развие при възрастни след контакт с деца, болни от варицела. Контактът с индивид, болен от херпес зостер не предизвиква същото заболяване у възрастни, боледували от варицела в миналото.
Болният от херпес зостер може да бъде заразен само за деца и възрастни, неболедували от варицела (несблъскали се с вируса до момента), но това се наблюдава рядко. Ако даден индивид е преболедувал от варицела, за него контактът с болен от херпес зостер не представлява никаква опасност.
Интервалът от първия контакт с вируса до изявата на първоначалните симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. В случая на херпес зостер определянето на инкубационен период е трудно, тъй като реактивацията на вируса и изявата му като ново заболяване може да настъпи при определени условия дълги години след първоначалната среща на организма с вируса (протекла най-вероятно като варицела в детска възраст).
Болният от херпес зостер е заразноопасен единствено за неболедувалите от варицела (в тези случаи контактните могат да развият варицела, а не херпес зостер). Тъй като вирусът се намира в течността на мехурчетата от обрива, в посочения по-горе смисъл болният от херпес зостер е заразноопасен до заздравяваняето на мехурчестия кожен обрив (обикновено около седмица след появата му).
Повечето хора, боледуващи от херпес зостер са на възраст над 50 години или имат отслабена имунна система (напр. наличие на съпровождащи заболявания като СПИН, ракови заболявания, прием на имунопотискащи лекарства, лъчетерапия и т.н.) Във втория случай заболяването засяаг и по-млади хора. Болестта се среща с еднаква честота в двата пола и всички раси.
Обикновено след преболедуване от херпес зостер не се наблюдава втори епизод на развитие на заболяването, което предполага изграждане на имунитет.
Потърсете лекарска помощ ако страдате от болка и/или обрив разпределени под формата на широка лента от едната страна на тялото Ви. Помнете, че противовирусното лечение при херпес зостер е ефективно само ако се започне рано.
Обърнете се към лекар по най-бързия възможен начин ако налице са някои от следните ситуации:
мехурчестият обрив се разполага по носа или близо до очите Ви; в такъв случай има опасност в разпространението си вирусът да засегне окото и да причини увреждане на зрението
забележите симптомите на херпес зостер при положение, че страдате от заболяване или сте подложени на лечение, които значително отслабват имунната Ви система (тук спадат злокачествени заболявания на кръвта и другите органи, СПИН, тежки хронични заболявания, лечение с кортикостероиди или имунопотискащи лекарства, състояние след трансплантация на органи и т.н.)
развивате симптомите на херпес зостер, придружени от висока температура и влошено общо състояние
мехурчрстият обрив се разпространява към други области на тялото
Обърнете се към Вашия личен лекар. По негова преценка, той евентуално ще Ви насочи към лекар-инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от заразни заболявания). При засягане на очите (или съмнение за такова) ще бъдете насочени по най-бърз начин към офталмолог (очен лекар).
Нормален здрав човек не може да се зарази с херпес-зостер от болен с херпес-зостер. Контакт с болни от херпес зостер трябва да избягват децата, неболедували от варицела, както и болни с тежки заболявания (ракови заболявания, включително на кръвта, СПИН, състояния след трансплантации на органи и т.н.) и такива, приемащи имунопотискащо лечение.
Предпазването от варицела представлява своего рода предпазване от възникване на херпес-зостер в по-напреднала възраст.
Понастоящем вече съществува ваксина срещу варицела-зостер вируса, като стремежът в развитите страни е нейното прилагане да стане рутинно за да се предотврати възникването на варицела и да се поддържа висок имунитет в организма срещу вируса, което да не позволи изявата му под формата на херпес-зостер по-нататък през живота. В България все още тази ваксина не се прилага рутинно.
