Гражданската инициатива „Млади лекари за ново здравеопазване”
Ниска оценка на труда, сериозни диспропорции между отделните специалности, огромна административна натовареност, умора от реформата, проточила се безкрайно дълго, недостатъчна технологична осигуреност на лечебните заведения – тези фактори посочиха днес млади медици като основна причина за неудовлетвореност, която ги кара да търсят реализация извън България. У нас липсват ясни правила за кариерно развитие, твърде често професионалното израстване се основава на роднински връзки и лични симпатии, а негативните обществени нагласи към лекарското съсловие, които ескалираха през последните години, допълнително накланят везните в полза на решението без колебание да поемем пътя към чужбина, категорични бяха още студенти, новозавършили медици и специализанти от учредената наскоро Гражданска инициатива „Млади лекари за ново здравеопазване”. Днес те се събраха в столичната Докторска градина, за да изразят недоволство от задълбочаващата се криза в здравеопазването и липсата на адекватни мерки за задържане на младите кадри от страна на институциите. Новата гражданска формация обединява млади хора от 4 организации – Асоциацията на студентите медици в България със седалище в София, Фондация „Остани”, Асоциацията за развитие на медицинската общност и Сдружение „Български лекари за европейски стандарт на специализация”.
Само преди няколко години същият проблем имаха и други страни от Източна Европа - Чехия и Полша например бяха изправени пред драстично намаляване на броя на работещите лекари и сестри, защото емиграционните нагласи сред медиците бяха много силни. Тези държави обаче бързо намериха решение на проблемите си и преодоляха рисковете и опасностите от срив на здравните си системи, допълниха още от Гражданската инициатива и акцентираха върху поредица от предложения, които са включени в Призив към институциите.
Младите медици ще настояват за адекватно начално заплащане от 4 минимални работни заплати по време на специализацията, както и за гарантирано сключване на стандартен трудов договор с акредитираните лечебни заведения. В допълнение те ще предложат на институциите да предприемат стъпки към въвеждането на адекватни механизми за финансово и морално стимулиране на труда им, както и за осигуряването на ресурс за съвременно технологично оборудване на акредитираните бази за обучение.
Да бъде въведена система за повишен контрол върху качеството на преподавателската дейност и да се осигури редовен обмен с водещи европейски клиники също са част от мерките, за които ще настояват бъдещите лекари. Да бъдат разкрити допълнителни бройки места за специализация в отделните региони в близост до родните места на младите медици е едно от условията, които те виждат като залог за подобряване на ситуацията.
Израстването в кариерата на младите медици сега не се подчинява на ясни правила и критерии, което налага такива да бъдат създадени и наложени безкомпромисно, за да бъде пресечен пътя на роднинските и връзкарските назначения. Особено важно е да се работи за етични взаимоотношения и среда, насърчаваща етичното поведение, подчертаха днес пред медиите от Гражданската инициатива. Те посочиха, че проблемът с ниското заплащане на труда на медиците според тях продължава да бъде драстичен – разликата между възнаграждението у нас и в другите европейски страни е между 10 и 20 пъти. Приемлив компромисен вариант според тях е да се възприеме като начална ставка възнаграждение в размер на 6 минимални работни заплати за млади лекари, като същевременно обаче се разработи пакет от мерки за преодоляване на финансовата диспропорция между отделните специалности. В момента разликите в заплащането в отделните специалности се измерват в десетки пъти, а би трябвало да не надхвърлят съотношението 4:1, е мнението на младите медици. Изрично условие да разчитаме на успех в бъдеще е бързото изграждане на електронното здравеопазване в завършен вид, тъй като в момента изискванията на администрацията са изключително натоварващи и по-скоро затормозват работата, отколкото я улесняват, подчертаха участниците в инициативата. Те ще настояват още да бъдат търсени адекватни подходи за нов тип взаимодействие с медиите, което да допринесе за преодоляване на негативните нагласи в обществото към труда на лекаря и към лекарското съсловие въобще.
Здравната ни система е отровена от корупция и неравнопоставеност, тя не работи в името на пациента, лекаря и обществото, алармираха днес от организациите, участващи в Гражданската инициатива „Млади лекари за ново здравеопазване”. Те припомниха, че средната възраст на българските лекари в момента е 53 години, а половината от напусналите през последните години медици са на възраст между 31 и 45 години – изградени професионалисти с придобита специалност. Студентите по медицина учат усилено чужди езици и търсят начини бързо да получат членство в лекарските съюзи на Германия, Великобритания и Ирландия, защото не виждат перспектива за достоен професионален и личен живот, ако останат в родината си. Според проведена наскоро анкета 80% от абсолвентите медици категорично искат да напуснат страната, същото се отнася за 65% от започващите специализация и за 44% от тези, които я приключват. Като се има предвид и големият брой излизащи от системата медици, които се пенсионират поради навършена възраст, можем да направим прогнозата, че през 2020 година България ще се окаже без лекари, ако държавната политика не се промени, категорични бяха от „Млади лекари за ново здравеопазване”. Призивът, който те внасят днес в институциите, е подписан от Бюрхан Рашид от Асоциацията на студентите медици в България със седалище в София, д-р Емануил Найденов от Фондация „Остани”, д-р Деян Попов от Асоциацията за развитие на медицинската общност и д-р Спартак Вълев от Сдружение „Български лекари за европейски стандарт за специализация”.
„Здравеопазването е в колапс, а спиралата на безконтролното му потъване изглежда необратима. Усещането за липса на перспектива е пагубно за нас, младите лекари. Не бива да бъдем упреквани, че търсим възможност за нормално съществуване извън България, след като у нас тя ни беше отнемана системно в продължение на години”, се казва в призива.
Можем да бъдем полезни, затова и правим тези предложения. Можем да обърнем тренда, ако някой се вслуша в това, което казваме, добавиха в заключение младите медици. И увериха, че ако не бъдат чути, ще продължат с действията и инициативите си да полагат усилия и да настояват за повече внимание от страна на обществото. Което им е длъжник и затова бере днес плодовете на безразличието и бездействието си.
Само преди няколко години същият проблем имаха и други страни от Източна Европа - Чехия и Полша например бяха изправени пред драстично намаляване на броя на работещите лекари и сестри, защото емиграционните нагласи сред медиците бяха много силни. Тези държави обаче бързо намериха решение на проблемите си и преодоляха рисковете и опасностите от срив на здравните си системи, допълниха още от Гражданската инициатива и акцентираха върху поредица от предложения, които са включени в Призив към институциите.
Младите медици ще настояват за адекватно начално заплащане от 4 минимални работни заплати по време на специализацията, както и за гарантирано сключване на стандартен трудов договор с акредитираните лечебни заведения. В допълнение те ще предложат на институциите да предприемат стъпки към въвеждането на адекватни механизми за финансово и морално стимулиране на труда им, както и за осигуряването на ресурс за съвременно технологично оборудване на акредитираните бази за обучение.
Да бъде въведена система за повишен контрол върху качеството на преподавателската дейност и да се осигури редовен обмен с водещи европейски клиники също са част от мерките, за които ще настояват бъдещите лекари. Да бъдат разкрити допълнителни бройки места за специализация в отделните региони в близост до родните места на младите медици е едно от условията, които те виждат като залог за подобряване на ситуацията.
Израстването в кариерата на младите медици сега не се подчинява на ясни правила и критерии, което налага такива да бъдат създадени и наложени безкомпромисно, за да бъде пресечен пътя на роднинските и връзкарските назначения. Особено важно е да се работи за етични взаимоотношения и среда, насърчаваща етичното поведение, подчертаха днес пред медиите от Гражданската инициатива. Те посочиха, че проблемът с ниското заплащане на труда на медиците според тях продължава да бъде драстичен – разликата между възнаграждението у нас и в другите европейски страни е между 10 и 20 пъти. Приемлив компромисен вариант според тях е да се възприеме като начална ставка възнаграждение в размер на 6 минимални работни заплати за млади лекари, като същевременно обаче се разработи пакет от мерки за преодоляване на финансовата диспропорция между отделните специалности. В момента разликите в заплащането в отделните специалности се измерват в десетки пъти, а би трябвало да не надхвърлят съотношението 4:1, е мнението на младите медици. Изрично условие да разчитаме на успех в бъдеще е бързото изграждане на електронното здравеопазване в завършен вид, тъй като в момента изискванията на администрацията са изключително натоварващи и по-скоро затормозват работата, отколкото я улесняват, подчертаха участниците в инициативата. Те ще настояват още да бъдат търсени адекватни подходи за нов тип взаимодействие с медиите, което да допринесе за преодоляване на негативните нагласи в обществото към труда на лекаря и към лекарското съсловие въобще.
Здравната ни система е отровена от корупция и неравнопоставеност, тя не работи в името на пациента, лекаря и обществото, алармираха днес от организациите, участващи в Гражданската инициатива „Млади лекари за ново здравеопазване”. Те припомниха, че средната възраст на българските лекари в момента е 53 години, а половината от напусналите през последните години медици са на възраст между 31 и 45 години – изградени професионалисти с придобита специалност. Студентите по медицина учат усилено чужди езици и търсят начини бързо да получат членство в лекарските съюзи на Германия, Великобритания и Ирландия, защото не виждат перспектива за достоен професионален и личен живот, ако останат в родината си. Според проведена наскоро анкета 80% от абсолвентите медици категорично искат да напуснат страната, същото се отнася за 65% от започващите специализация и за 44% от тези, които я приключват. Като се има предвид и големият брой излизащи от системата медици, които се пенсионират поради навършена възраст, можем да направим прогнозата, че през 2020 година България ще се окаже без лекари, ако държавната политика не се промени, категорични бяха от „Млади лекари за ново здравеопазване”. Призивът, който те внасят днес в институциите, е подписан от Бюрхан Рашид от Асоциацията на студентите медици в България със седалище в София, д-р Емануил Найденов от Фондация „Остани”, д-р Деян Попов от Асоциацията за развитие на медицинската общност и д-р Спартак Вълев от Сдружение „Български лекари за европейски стандарт за специализация”.
„Здравеопазването е в колапс, а спиралата на безконтролното му потъване изглежда необратима. Усещането за липса на перспектива е пагубно за нас, младите лекари. Не бива да бъдем упреквани, че търсим възможност за нормално съществуване извън България, след като у нас тя ни беше отнемана системно в продължение на години”, се казва в призива.
Можем да бъдем полезни, затова и правим тези предложения. Можем да обърнем тренда, ако някой се вслуша в това, което казваме, добавиха в заключение младите медици. И увериха, че ако не бъдат чути, ще продължат с действията и инициативите си да полагат усилия и да настояват за повече внимание от страна на обществото. Което им е длъжник и затова бере днес плодовете на безразличието и бездействието си.
