Гастроентерит
Вирусните гастроенетерити са група остри инфекциозни заболявания с вирусна генеза, анагажиращи стомашно-чревния тракт. Сред причинителите са ротавирусите (до 80%), Norwalk и Norwalk-подобни вируси, по-рядко адено-, рео-, ентеро-, коронавируси и други.
Основените причинители на вирусните гастро-ентерити са ротавирусите и Norwalk вирусите. Източник на инфекцията се явява болният човек, но и здравият заразоносител. Т.е. човек може да пренася инфекцията без да е преболедувал. Дори и след овладяването на симптомите, болният може да бъде източник на зараза още няколко дни. Механизмът на предаване е фекално-орален, инфекцията се предава чрез хранителни продукти, замърсена вода, битов контакт. Контагиозният индекс е висок. Ротавирусите са основни причинители на гастро-ентеритите в ранна детска възраст, аденовируси също засягат основно децата, а Norwalk –вирусите засягат еднакво често и възрастни. Вирусите са устойчиви в околната среда.
През устата вирусите попадат в стомашно-чревния тракт. Локализират се в дванадесетопрътника и тънкото черво, където потискат резорбцията на хранителните вещества. Ключов момент в патогенезата е блокирането на ензима дизахаридаза, поради което в лумена на червата остават неразградени хранителни вещества. Последните повишават осмотичното налягане, свързано със загуба на вода и електролити през чревния тракт – осмотична диария.
Инкубационният период е от един до няколко дни при ротавирусите, от 18 до 72 часа при Norwalk –вирусите.
Заболяването се характеризира с изразена астено-адинамия, повишение на температурата предимно при деца, болки в корема, гадене, повръщане и диария с воднист характер на изпражненията, с многократни изхождания в денонощието. При ротавирусна инфекция не рядко сред децата има и хрема и кашлица.
При инфекцията с Norwalk –вирусите по-често се наблюдава болка по мускулите, главоболие, субфебрилна температура и при възрастни. Тук и диарията и повръщането са по-леко изразени. Възстановяването настъпва по-бързо.
При повечето вирусни гастроентерити наблюдаваме спонтанно овладяване на клиничната кратина и лечение може и да не се наложи. При тежко протичане на заболяването обаче и опасност или настъпила дехидратация, такова е необходимо.
Етиологично лечение на вирусните гастроентерити на практика няма. Най-важен момент в терапията е овладяването на дехидратацията и загубите на електролити при повръщане и диария. По възможност рехидратацията трябва да се извършва през устата, веднага след като болният може да приема течности. При кърмачета и деца е важно лечението да става под контрола на медицински специалист поради по-подчертаната склонност към дехидратация и лабилността в хомеостазата. При нужда се предписват разтвори за перорално приложение с определен солеви състав.
В случаи на невъзможност за прием на течности през устата, персиситране на загубите с повръщане и диария, серизони отклонения в електролитния баланс е необходимо започването на парентерално лечение с вливането на водно-солеви и глюкозни разтоври в болнично заведение – първоначално за попълване на загубите, след това за поддържане на текущите такива.
Допълнително се налага и прилагането на симптоматични средства за овладяване на евентуална температура. Антиеметици (средства против повръшане) не се използват рутинно при гастроентерити. За овладяване на диарията могат да се използват някои препарати като ентерол, смекта, хидрасек и др, но след консултация със специалист. Антибиотично лечение не се налага при вирусна генеза на заболяването.
Основените причинители на вирусните гастро-ентерити са ротавирусите и Norwalk вирусите. Източник на инфекцията се явява болният човек, но и здравият заразоносител. Т.е. човек може да пренася инфекцията без да е преболедувал. Дори и след овладяването на симптомите, болният може да бъде източник на зараза още няколко дни. Механизмът на предаване е фекално-орален, инфекцията се предава чрез хранителни продукти, замърсена вода, битов контакт. Контагиозният индекс е висок. Ротавирусите са основни причинители на гастро-ентеритите в ранна детска възраст, аденовируси също засягат основно децата, а Norwalk –вирусите засягат еднакво често и възрастни. Вирусите са устойчиви в околната среда.
През устата вирусите попадат в стомашно-чревния тракт. Локализират се в дванадесетопрътника и тънкото черво, където потискат резорбцията на хранителните вещества. Ключов момент в патогенезата е блокирането на ензима дизахаридаза, поради което в лумена на червата остават неразградени хранителни вещества. Последните повишават осмотичното налягане, свързано със загуба на вода и електролити през чревния тракт – осмотична диария.
Инкубационният период е от един до няколко дни при ротавирусите, от 18 до 72 часа при Norwalk –вирусите.
Заболяването се характеризира с изразена астено-адинамия, повишение на температурата предимно при деца, болки в корема, гадене, повръщане и диария с воднист характер на изпражненията, с многократни изхождания в денонощието. При ротавирусна инфекция не рядко сред децата има и хрема и кашлица.
При инфекцията с Norwalk –вирусите по-често се наблюдава болка по мускулите, главоболие, субфебрилна температура и при възрастни. Тук и диарията и повръщането са по-леко изразени. Възстановяването настъпва по-бързо.
При повечето вирусни гастроентерити наблюдаваме спонтанно овладяване на клиничната кратина и лечение може и да не се наложи. При тежко протичане на заболяването обаче и опасност или настъпила дехидратация, такова е необходимо.
Етиологично лечение на вирусните гастроентерити на практика няма. Най-важен момент в терапията е овладяването на дехидратацията и загубите на електролити при повръщане и диария. По възможност рехидратацията трябва да се извършва през устата, веднага след като болният може да приема течности. При кърмачета и деца е важно лечението да става под контрола на медицински специалист поради по-подчертаната склонност към дехидратация и лабилността в хомеостазата. При нужда се предписват разтвори за перорално приложение с определен солеви състав.
В случаи на невъзможност за прием на течности през устата, персиситране на загубите с повръщане и диария, серизони отклонения в електролитния баланс е необходимо започването на парентерално лечение с вливането на водно-солеви и глюкозни разтоври в болнично заведение – първоначално за попълване на загубите, след това за поддържане на текущите такива.
Допълнително се налага и прилагането на симптоматични средства за овладяване на евентуална температура. Антиеметици (средства против повръшане) не се използват рутинно при гастроентерити. За овладяване на диарията могат да се използват някои препарати като ентерол, смекта, хидрасек и др, но след консултация със специалист. Антибиотично лечение не се налага при вирусна генеза на заболяването.
