Фобии
Фобиите са силен страх от определени обекти или ситуации, които не носят реална опасност. Пациентът осъзнава ирационалността и неосновтелността на страховото си преживяване, но не може да го преодолее. Като начин за справяне отбягва факторът, който води до появата на фобията.
Приблизително 12% от населението в даден момент от живота си е преживял някакна фобийна проява. Това прави заболяването едно от най-често срещаните в психиатричната практика.
Етиологията на фобийното разстройство остава неизяснена. Разстройството може да започне във всяка възраст, но най-често началото му е през юношеството. До този момент не са доказани биологични и генетични причини за появата му. Съществуват няколко психоаналитични и поведенчески теории, които обаче се приемат от сравнително малко психиатри. Според Зигмунд Фройд появата на фобиите показва една своеобразна слабост на „Азът”, който пропуска неразрешените комплекси на „То”, в резултат на което се проявява и фобийното разстройство.
Основните прояви на състоянието включват:
постоянен, безпричинен страх от определен обект, дейност или ситуация
незабавен отговор, изразяващ се в пристъпна тревожност и паника, при среща със съответния фактор
непреодолимо желание да се избегнат възможните срещи с дадения обект или да се избегнат съответните ситуации
невъзможност за нормално функциониране при експозиция на фактора, водещ до фобийна проява
Особен вид фобийно поведение е агорафобията. Това представлява страхът от тълпа, от препълнени превозни средства, т.е от тези ситуации, от които човек трудно би излязъл в случай на прилошаване или соматична застрашеност. Когато обаче до пациента има придружител, симптомите на заболяването или са много слабо проявени, или изобщо отсъстват.
Социалната фобия е състояние, което се установява, когато човек изпитва прекомерна тревога и безпокойство при различни социални ситуации (най-често когато са пред публика или трябва да участват в някакво социално събитие). Той обикновено изпитва силен страх, когато някой го наблюдава или изучава; безпокои се за социалния престиж на личността си и за това, че евентуално може да бъде унижен. В действителност различните хора могат да изпитват подобни чувства дни или дори седмици преди съответното социално събитие. Чувството на страх е толкова силно и непреодолимо, че в много случаи нарушава нормалното им всекидневно функциониране.
В повечето случаи хората осъзнават безпричинността и нереалността на страховете и тревогите си, но не могат да ги контролират. Дори когато по някакъв начин успеят да потиснат емоциите си, те са напрегнати и с нетърпение очакват края на събитието.
Социалната фобия може да се проявява само при определен вид дейност, например при разговор с хора, изпитване пред дъската, по време на хранене. По-често обаче фобийните прояви се комбинират и обикновено пациентите изпитват тревога и безпокойство в компанията на всеки извън семейния кръг.
Освен изброените типични прояви на състоянието, социалната фобия се характеризира и с различни физически симптоми като изчервяване, профузно изпотяване, треперене, гадене, затруднено говорене.
Социалната фобия засяга еднакво мъжете и жените, като най-често първата и проява е още в детството. Вероятни причини за нейната поява са съчетанието на генетична предразположеност и действието на различни фактори на средата. Често социалната фобия се комбинира и с други психични разстройства, най-често депресия, хранителни нарушения (анорексия, булимия) и пристрастяване към различни психоактивни вещества.
Най-често лечението на този вид нарушение е психотерапията.
Специфичната фобия е състояние, при което страхът е насочен към обекти, които носят малка или никаква опасност. Най-често срещаните фобии от този вид са страхът от високо, от затворени помещения, ескалатори, тунели, вода, летящи обекти, кучета и други. Тези тревожни разстройства са в голяма степен нерационални и безпричинни, което се осъзнава от притежателя им, но в моментите на излагане на съответния фактор те биват обземани от остра паническа атака.
Близо 19,2 милиона американци страдат от тази форма на психическо нарушение, като при жените честотата е два пъти по-голяма. Обикновено те водят началото си още от ранно детство и продължават и в адолесцентния период. Причините за настъпването им все още са неясни, но се предполага, че известна роля играе и семейството.
Обикновено диагностицирането на заболяването не представлява проблем за опитните психиатри. Самият пациент даже още в самото начало споделя за паническия си страх от дадена ситуация или обект. В някои случаи е удачно да се направят по-подробни изследвания, за да се установи дали всъщност под типичната фобийна изява не се крие някакво соматично заболяване.
Усложненията, свързани с фобиите, не са редки. Обикновено се касае за социална изолация (особено в случаите със социалната фобия), депресия, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества. Поради това фобиите почти винаги изискват специализирана помощ.
Най-често терапевтичните прояви са насочени в две насоки – медикаментозна терапия и психотерапия. Препарати на избор са антидепресантите, и то най-вече тези, които имат отношение към серотониновата активност. Серотонинът е невромедиаторът, за който се смята, че има съществено значение за приповдигнатото настроение и в голяма степен може да купира чувството на тревожност, безпокойство. От друга страна чисто соматичните прояви на болестта като сърцебиене, гръдна болка, повишено артериално налягане, треперене се повлияват до голяма степен с прилагането на бета-блокери.
Поведенческата терапия се смята, че има по-голямо значение в повлияването на фобийното разстройство. Постепенното излагане на причината за фобията може да доведе до преодоляване на страха. Това излагане обаче трябва да става постепенно, под надзора на специалист-терапевт, без излишна припряност и прибързаност. Понякога този вид терапия отнема години, но в крайна сметка резултатът е повече от добър.
Когнитивно-поведенческа терапия от своя страна има за цел да подобри възможностите на пациента за купиране на панически пристъп при контакт или излагане на фобийния фактор. Обръща се най-вече внимание на контрола върху мислите и чувствата и преодоляване страха и напрежението.
Приблизително 12% от населението в даден момент от живота си е преживял някакна фобийна проява. Това прави заболяването едно от най-често срещаните в психиатричната практика.
Етиологията на фобийното разстройство остава неизяснена. Разстройството може да започне във всяка възраст, но най-често началото му е през юношеството. До този момент не са доказани биологични и генетични причини за появата му. Съществуват няколко психоаналитични и поведенчески теории, които обаче се приемат от сравнително малко психиатри. Според Зигмунд Фройд появата на фобиите показва една своеобразна слабост на „Азът”, който пропуска неразрешените комплекси на „То”, в резултат на което се проявява и фобийното разстройство.
Основните прояви на състоянието включват:
постоянен, безпричинен страх от определен обект, дейност или ситуация
незабавен отговор, изразяващ се в пристъпна тревожност и паника, при среща със съответния фактор
непреодолимо желание да се избегнат възможните срещи с дадения обект или да се избегнат съответните ситуации
невъзможност за нормално функциониране при експозиция на фактора, водещ до фобийна проява
Особен вид фобийно поведение е агорафобията. Това представлява страхът от тълпа, от препълнени превозни средства, т.е от тези ситуации, от които човек трудно би излязъл в случай на прилошаване или соматична застрашеност. Когато обаче до пациента има придружител, симптомите на заболяването или са много слабо проявени, или изобщо отсъстват.
Социалната фобия е състояние, което се установява, когато човек изпитва прекомерна тревога и безпокойство при различни социални ситуации (най-често когато са пред публика или трябва да участват в някакво социално събитие). Той обикновено изпитва силен страх, когато някой го наблюдава или изучава; безпокои се за социалния престиж на личността си и за това, че евентуално може да бъде унижен. В действителност различните хора могат да изпитват подобни чувства дни или дори седмици преди съответното социално събитие. Чувството на страх е толкова силно и непреодолимо, че в много случаи нарушава нормалното им всекидневно функциониране.
В повечето случаи хората осъзнават безпричинността и нереалността на страховете и тревогите си, но не могат да ги контролират. Дори когато по някакъв начин успеят да потиснат емоциите си, те са напрегнати и с нетърпение очакват края на събитието.
Социалната фобия може да се проявява само при определен вид дейност, например при разговор с хора, изпитване пред дъската, по време на хранене. По-често обаче фобийните прояви се комбинират и обикновено пациентите изпитват тревога и безпокойство в компанията на всеки извън семейния кръг.
Освен изброените типични прояви на състоянието, социалната фобия се характеризира и с различни физически симптоми като изчервяване, профузно изпотяване, треперене, гадене, затруднено говорене.
Социалната фобия засяга еднакво мъжете и жените, като най-често първата и проява е още в детството. Вероятни причини за нейната поява са съчетанието на генетична предразположеност и действието на различни фактори на средата. Често социалната фобия се комбинира и с други психични разстройства, най-често депресия, хранителни нарушения (анорексия, булимия) и пристрастяване към различни психоактивни вещества.
Най-често лечението на този вид нарушение е психотерапията.
Специфичната фобия е състояние, при което страхът е насочен към обекти, които носят малка или никаква опасност. Най-често срещаните фобии от този вид са страхът от високо, от затворени помещения, ескалатори, тунели, вода, летящи обекти, кучета и други. Тези тревожни разстройства са в голяма степен нерационални и безпричинни, което се осъзнава от притежателя им, но в моментите на излагане на съответния фактор те биват обземани от остра паническа атака.
Близо 19,2 милиона американци страдат от тази форма на психическо нарушение, като при жените честотата е два пъти по-голяма. Обикновено те водят началото си още от ранно детство и продължават и в адолесцентния период. Причините за настъпването им все още са неясни, но се предполага, че известна роля играе и семейството.
Обикновено диагностицирането на заболяването не представлява проблем за опитните психиатри. Самият пациент даже още в самото начало споделя за паническия си страх от дадена ситуация или обект. В някои случаи е удачно да се направят по-подробни изследвания, за да се установи дали всъщност под типичната фобийна изява не се крие някакво соматично заболяване.
Усложненията, свързани с фобиите, не са редки. Обикновено се касае за социална изолация (особено в случаите със социалната фобия), депресия, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества. Поради това фобиите почти винаги изискват специализирана помощ.
Най-често терапевтичните прояви са насочени в две насоки – медикаментозна терапия и психотерапия. Препарати на избор са антидепресантите, и то най-вече тези, които имат отношение към серотониновата активност. Серотонинът е невромедиаторът, за който се смята, че има съществено значение за приповдигнатото настроение и в голяма степен може да купира чувството на тревожност, безпокойство. От друга страна чисто соматичните прояви на болестта като сърцебиене, гръдна болка, повишено артериално налягане, треперене се повлияват до голяма степен с прилагането на бета-блокери.
Поведенческата терапия се смята, че има по-голямо значение в повлияването на фобийното разстройство. Постепенното излагане на причината за фобията може да доведе до преодоляване на страха. Това излагане обаче трябва да става постепенно, под надзора на специалист-терапевт, без излишна припряност и прибързаност. Понякога този вид терапия отнема години, но в крайна сметка резултатът е повече от добър.
Когнитивно-поведенческа терапия от своя страна има за цел да подобри възможностите на пациента за купиране на панически пристъп при контакт или излагане на фобийния фактор. Обръща се най-вече внимание на контрола върху мислите и чувствата и преодоляване страха и напрежението.
