Феохромоцитом
Феохромоцитомът е рядко заболяване, което представлява тумор на надбъбречната медула, като по-често се засяга дясната медула . В по-редки случаи той може да се образува от симпатикусовите ганглии. В повечето случаи се касае за доброкачествено разрастване на медуларната тъкан. Макар и рядко обаче се наблюдават и злокачествени форми, при които средната преживяемост е приблизително под 5 години. Мъжете и жените боледуват поравно.
Както при всички туморни образувания, и тук причината за поямата е неясна. Веднъж появил се обаче, туморът започва да отделя абнормни количества норадреналин и сравнително по-малко адреналин. Тези субстанции имат силен ефект върху съдовете и органите и водят до различни промени в организма.
Най-честият признак на феохромоцитома е появата на трудно поддаваща се на лечение артериална хипертония. В 60% от случаите тя е трайна, усложнена с чести хипертонични кризи. Тези кризи са сходни и с течение на времето зачестяват. Прилагането на обичайните антихипертензивни медикаменти не само не повлияват състоянието, а напротив - влошават го. Характерно за хипертоничните кризи е, че те не се дължат на психически стрес, а най-често при физикално дразнене на тумора, например при неговото палпиране или при рязко повишаване налягането в коремната кухина.
Едновременно с установяването на повишени стойности на артериалното налягане кризата се характеризира с настъпването на главоболие, обилно потене и сърцебиене. Последните три симптома оформят типичната триада за заболяването. За разлика от другите хипертонични кризи, тук типично е побледняването на лицето, което е резултат на силната симпатикусова стимулация. Понякога освен от дразнене на тумора, тези кризи могат да се получат и след прием на някои медикаменти.
Симптомите между кризите включват повишена потливост, студенина по крайниците, разтреперване, чувство на страх и ужас, понякога коремни или гръдни болки. Всичко това е резултат на повишеното отделяне на норадреналин и адреналин. В някои случаи пациентите могат да имат нарушен въглехидратен толеранс или захарен диабет. По-често се наблюдава понижено тегло, но и наднормената телесна маса не изключва заболяването.
Често рутинните лабораторни показатели са нормални. За поставянето на диагнозата е необходимо изследване на урината, в което се установява силно повишени стойности на катехоламините (норадреналин, адреналин, допамин) или на техни продукти. Тази констелация обаче може да наблюдава само по време на криза или пък в ден с трайно повишено артериално налягане. В противен случай изследването на урината е нормално.
Компютърната томография с контраст и магнитният резонанс са образните методи, които със сигурност поставят диагнозата.
Лечението на феохромоцитома е оперативно. То е възможно обаче само в случаите на ефективна адренергична блокада, защото в противен случай може да доведе до смърт на операционната маса. За целта няколко дни преди оперативната интервенция се приемат определени медикаменти.
Оперативното лечение на доброкачествените феохромоцитоми се характеризира с под 5% рецидиви, а артериалното налягане се възстановява в над 75% от случаите.
При противопоказания са оперативно лечение се прибягва най-често към опит да се потисне абнормната синтеза на катехоламинете. Това най-често става с помощта на метил-алфапаратирозин, който обаче има редица странични действия. Поради това се прилага само при изключително злокачествени тумори.
Симптоматичното лечение на артериалната хипертония включва редовния прием на калциеви антагонисти и АСЕ-инхибитори, но тяхното приложение има само временен ефект.
Както при всички туморни образувания, и тук причината за поямата е неясна. Веднъж появил се обаче, туморът започва да отделя абнормни количества норадреналин и сравнително по-малко адреналин. Тези субстанции имат силен ефект върху съдовете и органите и водят до различни промени в организма.
Най-честият признак на феохромоцитома е появата на трудно поддаваща се на лечение артериална хипертония. В 60% от случаите тя е трайна, усложнена с чести хипертонични кризи. Тези кризи са сходни и с течение на времето зачестяват. Прилагането на обичайните антихипертензивни медикаменти не само не повлияват състоянието, а напротив - влошават го. Характерно за хипертоничните кризи е, че те не се дължат на психически стрес, а най-често при физикално дразнене на тумора, например при неговото палпиране или при рязко повишаване налягането в коремната кухина.
Едновременно с установяването на повишени стойности на артериалното налягане кризата се характеризира с настъпването на главоболие, обилно потене и сърцебиене. Последните три симптома оформят типичната триада за заболяването. За разлика от другите хипертонични кризи, тук типично е побледняването на лицето, което е резултат на силната симпатикусова стимулация. Понякога освен от дразнене на тумора, тези кризи могат да се получат и след прием на някои медикаменти.
Симптомите между кризите включват повишена потливост, студенина по крайниците, разтреперване, чувство на страх и ужас, понякога коремни или гръдни болки. Всичко това е резултат на повишеното отделяне на норадреналин и адреналин. В някои случаи пациентите могат да имат нарушен въглехидратен толеранс или захарен диабет. По-често се наблюдава понижено тегло, но и наднормената телесна маса не изключва заболяването.
Често рутинните лабораторни показатели са нормални. За поставянето на диагнозата е необходимо изследване на урината, в което се установява силно повишени стойности на катехоламините (норадреналин, адреналин, допамин) или на техни продукти. Тази констелация обаче може да наблюдава само по време на криза или пък в ден с трайно повишено артериално налягане. В противен случай изследването на урината е нормално.
Компютърната томография с контраст и магнитният резонанс са образните методи, които със сигурност поставят диагнозата.
Лечението на феохромоцитома е оперативно. То е възможно обаче само в случаите на ефективна адренергична блокада, защото в противен случай може да доведе до смърт на операционната маса. За целта няколко дни преди оперативната интервенция се приемат определени медикаменти.
Оперативното лечение на доброкачествените феохромоцитоми се характеризира с под 5% рецидиви, а артериалното налягане се възстановява в над 75% от случаите.
При противопоказания са оперативно лечение се прибягва най-често към опит да се потисне абнормната синтеза на катехоламинете. Това най-често става с помощта на метил-алфапаратирозин, който обаче има редица странични действия. Поради това се прилага само при изключително злокачествени тумори.
Симптоматичното лечение на артериалната хипертония включва редовния прием на калциеви антагонисти и АСЕ-инхибитори, но тяхното приложение има само временен ефект.
