Фебрилитет
Фебрилитетът представлява повишение на телесната температура над нормалната за човека 36-37.2 ºС. За фебрилитет говорим при температура над 38 ºС, а състоянието на температура между 37.2-38 ºС се нарича субфебрилитет. Фебрилитетът е придружаващ симптом на различни състояния, без да представлява самостоятелно заболяване.
Телесната температура може да бъде измерена на различни места на тялото, в устата - както е най-разпространения начин за измерване в англосаксонските страни, тимпанална (измерена при тъпанчевата мембрана), езофагеална (в хранопровода), аксиларна (под мишницата) - най-често използвана в България, ректална. Типаналната, езофагеалната и ректалната температура отчитат така наречената централна температура и са най-точните методи за измерване.
Фебрилитетът се дължи на редица заболявания и състояния, инфекциозни възпалителни и неинфекциозни такива. Инфекциозните възпалителни процеси могат да бъдат предизвикани от различни микроорганизми - бактерии, вируси, гъби, приони. Неинфекциозни заболявания причина за фебрилитет са неоплазмите (ракови заболявания), автоимунните заболявания, различни реакции след трансплантация на органи, реакции при наличие на чуждо тяло в организма и много други. Фебрилитетът е защитна имунна и противовъзпалителна реакция. Повишаването на телесната температура е свързано с разпада на микроорганизмите и отделянето на токсини в тялото на човек.
Фебрилитетът е защитна реакция на организма, поради което не винаги е необходимо да се понижава телесната температура, било то с физикални или химически средства. За да се подкрепи организмът в борбата му с инфекцията е необходим покой на легло. Мерки за сваляне на температурата се налагат, когато температурата е опасно висока, над 39 ºС. Такава температура е вече опасна за организма, най-вече за мозъчните клетки. Понижаване на телесната температура е необходимо и при деца под 3 години и при много възрастни хора. Тогава е задължителна консултацията с лекар.
Понижаването на телесната температура винаги трябва да става постепенно. Физикалните мерки за понижаване на температурата включват поставяне на торбички със студена вода по хода на големите кръвоносни съдове - на шията, под мишниците и в ингвиналните гънки. Медикаментите, които се прилагат са от групата на антипиретиците, като парацетамол, аспирин, аналгин и др.
При високата температура има повишена загубата на течности от изпарение и потене. В случаите на фебрилитет е необходима рехидратация с течности като вода и сокове, богати на минерали. Особено важна е рехидратацията за децата. Колкото по-малко е детето, толкова по-бързо губи течности и по-лесно настъпва тежка дехидратация.
Фебрилитет над 38.5 ºС при малки деца под 3 години налага понижаване на температура и консултация с лекар. Физикален начин за понижаване на температурата е душ с температура 2 ºС по-ниска от тази на детето и постепенното и снижаване. Медикамент, показан за бебета и деца при фебрилитет е парацетамолът в съответната доза според телесното тегло, 15 мг/кг на всеки 6 часа, до 60 мг/кг/дневно максимално. Продължителната употреба на парацетамол и предозирането му може да доведе до тежки усложнения, най-честото от които е чернодробната недостатъчност.
С особено внимание трябва да се прилагат различните търговски препарати при настинка и грип, много от които съдържат парацетамол и има риск от предозиране при комбинирането им. 2 до 5% от малките деца до 3 години реагират на фебрилитета с гърч. Най-често това са краткотрайни и доброкачествени гърчове, които спират спонтанно при понижаване на телесната температура и не оставят трайни последици.
При наличие на белези на тежест на заболяването е необходима спешна консултация с лекар. Трябва особено внимане при възраст на детето под 3 месеца, температура над 40 ºС, повтарящи се гърчове въпреки мерките за понижаване на температурата, загуба на тегло, петна по кожата, промени в съзнанието, непрекъснат плач.
Някои инфекциозни заболявания се характеризират с фебрилитет с характерна цикличност. Редуване на висока и ниска температура с характерна крива за периодите на продължителност на фебрилитет се нарича треска (маларията причинена от различните видове маларийни плазмодии). Други заболявания се характеризират със субфебрилитет, като например туберкулозата. Това показва значението на особеностите и цикличността на фебрилните периоди при разпита на пациента за лекаря.
Телесната температура може да бъде измерена на различни места на тялото, в устата - както е най-разпространения начин за измерване в англосаксонските страни, тимпанална (измерена при тъпанчевата мембрана), езофагеална (в хранопровода), аксиларна (под мишницата) - най-често използвана в България, ректална. Типаналната, езофагеалната и ректалната температура отчитат така наречената централна температура и са най-точните методи за измерване.
Фебрилитетът се дължи на редица заболявания и състояния, инфекциозни възпалителни и неинфекциозни такива. Инфекциозните възпалителни процеси могат да бъдат предизвикани от различни микроорганизми - бактерии, вируси, гъби, приони. Неинфекциозни заболявания причина за фебрилитет са неоплазмите (ракови заболявания), автоимунните заболявания, различни реакции след трансплантация на органи, реакции при наличие на чуждо тяло в организма и много други. Фебрилитетът е защитна имунна и противовъзпалителна реакция. Повишаването на телесната температура е свързано с разпада на микроорганизмите и отделянето на токсини в тялото на човек.
Фебрилитетът е защитна реакция на организма, поради което не винаги е необходимо да се понижава телесната температура, било то с физикални или химически средства. За да се подкрепи организмът в борбата му с инфекцията е необходим покой на легло. Мерки за сваляне на температурата се налагат, когато температурата е опасно висока, над 39 ºС. Такава температура е вече опасна за организма, най-вече за мозъчните клетки. Понижаване на телесната температура е необходимо и при деца под 3 години и при много възрастни хора. Тогава е задължителна консултацията с лекар.
Понижаването на телесната температура винаги трябва да става постепенно. Физикалните мерки за понижаване на температурата включват поставяне на торбички със студена вода по хода на големите кръвоносни съдове - на шията, под мишниците и в ингвиналните гънки. Медикаментите, които се прилагат са от групата на антипиретиците, като парацетамол, аспирин, аналгин и др.
При високата температура има повишена загубата на течности от изпарение и потене. В случаите на фебрилитет е необходима рехидратация с течности като вода и сокове, богати на минерали. Особено важна е рехидратацията за децата. Колкото по-малко е детето, толкова по-бързо губи течности и по-лесно настъпва тежка дехидратация.
Фебрилитет над 38.5 ºС при малки деца под 3 години налага понижаване на температура и консултация с лекар. Физикален начин за понижаване на температурата е душ с температура 2 ºС по-ниска от тази на детето и постепенното и снижаване. Медикамент, показан за бебета и деца при фебрилитет е парацетамолът в съответната доза според телесното тегло, 15 мг/кг на всеки 6 часа, до 60 мг/кг/дневно максимално. Продължителната употреба на парацетамол и предозирането му може да доведе до тежки усложнения, най-честото от които е чернодробната недостатъчност.
С особено внимание трябва да се прилагат различните търговски препарати при настинка и грип, много от които съдържат парацетамол и има риск от предозиране при комбинирането им. 2 до 5% от малките деца до 3 години реагират на фебрилитета с гърч. Най-често това са краткотрайни и доброкачествени гърчове, които спират спонтанно при понижаване на телесната температура и не оставят трайни последици.
При наличие на белези на тежест на заболяването е необходима спешна консултация с лекар. Трябва особено внимане при възраст на детето под 3 месеца, температура над 40 ºС, повтарящи се гърчове въпреки мерките за понижаване на температурата, загуба на тегло, петна по кожата, промени в съзнанието, непрекъснат плач.
Някои инфекциозни заболявания се характеризират с фебрилитет с характерна цикличност. Редуване на висока и ниска температура с характерна крива за периодите на продължителност на фебрилитет се нарича треска (маларията причинена от различните видове маларийни плазмодии). Други заболявания се характеризират със субфебрилитет, като например туберкулозата. Това показва значението на особеностите и цикличността на фебрилните периоди при разпита на пациента за лекаря.
