Емоции и чувства
Като механизъм на емоциите и чувствата се посочва съвместната дейност на кората и подкорието. Правени са експериментални изследвания и е установено, че гневът, страхът, радостта, тъгата и др. са тясно свързани с определени центрове. Основният източник на чувствата е социалната среда.
Към механизмите на чувствата спадат и безусловните стимули и по-конкретно преобразуването на неутралните стимули в емоционални стимули – един много важен механизъм за поддържането на емоционалния тонус на човека.
Нагласите също играят голяма роля за възникването на емоциите.
Не по-малко значение за протичането на чувствата има и личното състояние на организма и особено породеното самочувствие като израз и на това състояние, и на мястото на човека в обществото.
Чувствата са израз на нашето собствено състояние. Емоциите също показват в какво състояние е личността. На тяхна основа се оформят силни чувства.
Чувствата са израз на отношението на субекта към обекта. Например при гнева има негативни чувства, а при любовта – позитивни.
Чувствата са израз на дадена потребност. Положителни емоции възникват, когато количеството информация е по-високо от това, което човек е очаквал да получи. При отделните емоции е точно обратното.
Чувствата притежават сигнална функция. Например, радостта и страха, злобата и гнева, удоволствието оказват голямо влияние върху психиката на човека. Той реагира на емоционалните стимули с мимика и вокална мимика. Чрез възприетия сигнал, човека променя своите мисли и действия.
“Емоционалният процес се намесва в извършващите се в момента мисловни процеси – възприемане, учене, припомняне, въображение, фантазиране, мислене”
Чувствата и емоциите притежават мотивационна сила, формират мотиви за действия.
Чувствата се характеризират и със своята сила и слабост. Могат да протичат силно и незабелязано.
Не можем да отминем и динамиката на чувствата. Те могат да протичат бавно, могат да бъдат слаби, а после да се засилват постепенно или изведнъж. Различаваме и положителни или отрицателни чувства. При положителни чувства човек се активира и твори, а при отрицателни се потиска.
Понякога чувствата могат да преминават едни в други, да се сливат, например обичта преминава в ревност.
Към механизмите на чувствата спадат и безусловните стимули и по-конкретно преобразуването на неутралните стимули в емоционални стимули – един много важен механизъм за поддържането на емоционалния тонус на човека.
Нагласите също играят голяма роля за възникването на емоциите.
Не по-малко значение за протичането на чувствата има и личното състояние на организма и особено породеното самочувствие като израз и на това състояние, и на мястото на човека в обществото.
Чувствата са израз на нашето собствено състояние. Емоциите също показват в какво състояние е личността. На тяхна основа се оформят силни чувства.
Чувствата са израз на отношението на субекта към обекта. Например при гнева има негативни чувства, а при любовта – позитивни.
Чувствата са израз на дадена потребност. Положителни емоции възникват, когато количеството информация е по-високо от това, което човек е очаквал да получи. При отделните емоции е точно обратното.
Чувствата притежават сигнална функция. Например, радостта и страха, злобата и гнева, удоволствието оказват голямо влияние върху психиката на човека. Той реагира на емоционалните стимули с мимика и вокална мимика. Чрез възприетия сигнал, човека променя своите мисли и действия.
“Емоционалният процес се намесва в извършващите се в момента мисловни процеси – възприемане, учене, припомняне, въображение, фантазиране, мислене”
Чувствата и емоциите притежават мотивационна сила, формират мотиви за действия.
Чувствата се характеризират и със своята сила и слабост. Могат да протичат силно и незабелязано.
Не можем да отминем и динамиката на чувствата. Те могат да протичат бавно, могат да бъдат слаби, а после да се засилват постепенно или изведнъж. Различаваме и положителни или отрицателни чувства. При положителни чувства човек се активира и твори, а при отрицателни се потиска.
Понякога чувствата могат да преминават едни в други, да се сливат, например обичта преминава в ревност.
