Ехинококоза на белия дроб
Ехинококозата на белия дроб представлява инфекция с ларвите на Echinococcus granulosus и Echinococcus multinodularis, които предизвикват кистични формации в белия дроб, черния дроб и други органи.
Ехинококозата на белия дроб е най-широко разпространенено в земеделски области и скотовъдни райони. Кучета са най честия първичен гостоприемник. Други такива са вълци и лисици.
Паразитът се развива в интестиналния им тракт и отделя яйца, съдържащи зародиш (онкосфера). За тях е характерно, че са много устойчиви. Отделените яйца попадат в организма на вторичния гостоприемник по три основни механизма:
През стомашночревния тракт (фекалноорален). След лизиране на обвивката на яйцата от стомашночревните сокове, онкосферите преминават чревната стена (най често на дуоденума) и навлизат в порталната циркулация. Около 80% образуват кисти в черния дроб, но също така навлизат в общата циркулация, формирайки кисти в други органи най често бял дроб и бъбрек.
През бронхиалнат а лигавица (аерогеннен).
През отворена рана (директен).
Органът, който е засегнат реагира с образуването на фиброзна капсула. Истинската ехинококова киста се образува от 6 елемента:
Кутикулярна (хитинова) мембрана
Вътрешен зародишев (герминативен) слой на мембраната.
Ехинококова течност. Високо алергенна.С леко кехлибарен цвят. Съдържа сколекси (ларви). Количеството силно варира. Описани са случаи на кисти съдържащи над 40 литра ехинококова течност.
Зародишев мехур.
Сколекси (ларви).
Дъщерни клетки или мехури.
Средната продължителност на живот и развитие на кистата е 10 20 години.
Разграничават се 5 разновидности в протичането на заболяването:
Първична ехинококоза
Вторична множествена
Метастатична в следствие на перфорация на киста в големи те кръвоносни съдове.
Вторично метастатична
Хетеротопична когато кистата продължи да се развива в паренхима, въпреки перфорация на фиброзната капсула.
Инфекцията най често се добива в детската възраст, но често могат да изминат години и дори десетилетия преди да се появят изразени клинични симптоми.
Белодробната ехинококоза протича в три стадия:
Първи стадий обхваща периода от инвазията до проявата на първите симптоми. Заболяването се открива най-често при профилактичен преглед.
Втори стадий обхваща периода на началните клинични прояви до пълната изява на настъпилите усложнения (перфорация на кистата в бронх или кръвоносен съд). Характеризира се със суха, немотивирана, упорита кашлица, задух (често дължащ се на притискане на голям бронх) и субфебрилна температура. При нарастване на кистата се появяват явления на притискане на подлежащите тъкани и органи плексити, атрофия на мускули, парези.
Трети стадий на усложнената белодробна ехинококоза. Най-честа е перфорацията на киста в бронхите, по рядко в кръвоносен съд или плевралната кухина. В първият случай се наблюдава внезапна обилна експекторация на голямо количество бистра, солена течност. Рядко се откашлят части от хитиновата мембрана (с вид на сварен белтък). Руптура на киста в плевралната кухина може да доведе до остра алергична реакция и шок.
Лечението е медикаментозно Mebendazole 400mg три пъти дневно в продължение на 30 дни. При необходимост курсът се повтаря.
Оперативно ексцизия или аспирация на кистите. Риск от контаминация със силно реактивната течност. Ограждане на операт ивното поле с компре си напоени в хиперосмоларен разтвор на натриев хлорид. Постоперативен курс с mebendazole се препоръчва.
Ехинококозата на белия дроб е най-широко разпространенено в земеделски области и скотовъдни райони. Кучета са най честия първичен гостоприемник. Други такива са вълци и лисици.
Паразитът се развива в интестиналния им тракт и отделя яйца, съдържащи зародиш (онкосфера). За тях е характерно, че са много устойчиви. Отделените яйца попадат в организма на вторичния гостоприемник по три основни механизма:
През стомашночревния тракт (фекалноорален). След лизиране на обвивката на яйцата от стомашночревните сокове, онкосферите преминават чревната стена (най често на дуоденума) и навлизат в порталната циркулация. Около 80% образуват кисти в черния дроб, но също така навлизат в общата циркулация, формирайки кисти в други органи най често бял дроб и бъбрек.
През бронхиалнат а лигавица (аерогеннен).
През отворена рана (директен).
Органът, който е засегнат реагира с образуването на фиброзна капсула. Истинската ехинококова киста се образува от 6 елемента:
Кутикулярна (хитинова) мембрана
Вътрешен зародишев (герминативен) слой на мембраната.
Ехинококова течност. Високо алергенна.С леко кехлибарен цвят. Съдържа сколекси (ларви). Количеството силно варира. Описани са случаи на кисти съдържащи над 40 литра ехинококова течност.
Зародишев мехур.
Сколекси (ларви).
Дъщерни клетки или мехури.
Средната продължителност на живот и развитие на кистата е 10 20 години.
Разграничават се 5 разновидности в протичането на заболяването:
Първична ехинококоза
Вторична множествена
Метастатична в следствие на перфорация на киста в големи те кръвоносни съдове.
Вторично метастатична
Хетеротопична когато кистата продължи да се развива в паренхима, въпреки перфорация на фиброзната капсула.
Инфекцията най често се добива в детската възраст, но често могат да изминат години и дори десетилетия преди да се появят изразени клинични симптоми.
Белодробната ехинококоза протича в три стадия:
Първи стадий обхваща периода от инвазията до проявата на първите симптоми. Заболяването се открива най-често при профилактичен преглед.
Втори стадий обхваща периода на началните клинични прояви до пълната изява на настъпилите усложнения (перфорация на кистата в бронх или кръвоносен съд). Характеризира се със суха, немотивирана, упорита кашлица, задух (често дължащ се на притискане на голям бронх) и субфебрилна температура. При нарастване на кистата се появяват явления на притискане на подлежащите тъкани и органи плексити, атрофия на мускули, парези.
Трети стадий на усложнената белодробна ехинококоза. Най-честа е перфорацията на киста в бронхите, по рядко в кръвоносен съд или плевралната кухина. В първият случай се наблюдава внезапна обилна експекторация на голямо количество бистра, солена течност. Рядко се откашлят части от хитиновата мембрана (с вид на сварен белтък). Руптура на киста в плевралната кухина може да доведе до остра алергична реакция и шок.
Лечението е медикаментозно Mebendazole 400mg три пъти дневно в продължение на 30 дни. При необходимост курсът се повтаря.
Оперативно ексцизия или аспирация на кистите. Риск от контаминация със силно реактивната течност. Ограждане на операт ивното поле с компре си напоени в хиперосмоларен разтвор на натриев хлорид. Постоперативен курс с mebendazole се препоръчва.
