Донорството в България
У нас масово се поддържа изкуствено животът на хората в мозъчна смърт - няма как да станат донори.
Голяма част от хората в мозъчна смърт биват лекувани с ресурси от държавата, въпреки че реално мозъкът вече не функционира, а работата на останалите органи може да се поддържа изкуствено за определен период от време. Законът у нас забранява евтаназията и само родните на пациента имат право да позволят изключването на животоподдържащите системи. Парадоксът се състои в това, че у нас липсата на апаратура, която да установи мозъчната смърт е налична в твърде малко лечебни заведения.
А без специализираната апаратура законът не позволява да се постави диагноза „мозъчна смърт“. Българското законодателство гласи, че ако дихателните функции на пациента се поддържат изкуствено и сърцето работи, но мозъкът – не, то той се смята за починал. Дори и специалист да обяви, че пациентът е в мозъчна смърт и това означава, че органите му са потенциално годни за трансплантация, то без апаратура доказваща неоспоримо това твърдение, донорска ситуация не е възможна.
Подобни условности са препъни камък за осъществяването на повече донорски ситуации у нас.
Национална кампания в подкрепа на донорството организира МЗ
За година у нас има средно 10 донорски ситуации, за 2012 година са били 4.
У нас 2500 души изрично са заявили, че не желаят да бъдат донори на органи. При останалите е възможно донорство, ако близките разрешат това след изпадане в мозъчна смърт на пациента.
Броят на пациентите нуждаещи се от трансплантация у нас нараства всяка година като една от причините са това са именно спънките свързани с донорството. Голям процент от хората, от които зависи дали да дарят органите на близките си не го правят поради липсата на достатъчни информация по въпроса.
През 2013-та година жена изпаднала в мозъчна смърт стана донор на четирима пациенти – сърце, черен дроб и два бъбрека,като това е била едва третата донорска ситуация за годината.
Терминът „мозъчна смърт“ е въведен през 1968 година, преди това процесът в бил наричан клинична смърт.
Голяма част от хората в мозъчна смърт биват лекувани с ресурси от държавата, въпреки че реално мозъкът вече не функционира, а работата на останалите органи може да се поддържа изкуствено за определен период от време. Законът у нас забранява евтаназията и само родните на пациента имат право да позволят изключването на животоподдържащите системи. Парадоксът се състои в това, че у нас липсата на апаратура, която да установи мозъчната смърт е налична в твърде малко лечебни заведения.
А без специализираната апаратура законът не позволява да се постави диагноза „мозъчна смърт“. Българското законодателство гласи, че ако дихателните функции на пациента се поддържат изкуствено и сърцето работи, но мозъкът – не, то той се смята за починал. Дори и специалист да обяви, че пациентът е в мозъчна смърт и това означава, че органите му са потенциално годни за трансплантация, то без апаратура доказваща неоспоримо това твърдение, донорска ситуация не е възможна.
Подобни условности са препъни камък за осъществяването на повече донорски ситуации у нас.
Национална кампания в подкрепа на донорството организира МЗ
За година у нас има средно 10 донорски ситуации, за 2012 година са били 4.
У нас 2500 души изрично са заявили, че не желаят да бъдат донори на органи. При останалите е възможно донорство, ако близките разрешат това след изпадане в мозъчна смърт на пациента.
Броят на пациентите нуждаещи се от трансплантация у нас нараства всяка година като една от причините са това са именно спънките свързани с донорството. Голям процент от хората, от които зависи дали да дарят органите на близките си не го правят поради липсата на достатъчни информация по въпроса.
През 2013-та година жена изпаднала в мозъчна смърт стана донор на четирима пациенти – сърце, черен дроб и два бъбрека,като това е била едва третата донорска ситуация за годината.
Терминът „мозъчна смърт“ е въведен през 1968 година, преди това процесът в бил наричан клинична смърт.
