Дископатия
Дископатията е състояние, свързано с дегенеративни изменения, ангажиращи междупрешленните дискове в гръбначния стълб. Те се разполагат между всеки два прешлена на гръбначния стълб, осиуряват неговата гъвкавост, позволяват широка гама от движения и омекотяват напрежението, оказвано върху него в ежедневието. Това се дължи на специфичната им структура, засягането на която лежи в основата на дегенеративните смущения.
Сърцевината, наречена nucleus pulposus, е с особено високо водно съдържание вследствие наличието на хидрофилни субстанции, придаващо буферната роля на диска. Периферията, annulus fibrosus, е изградена от специфична хрущялна тъкан. Дегенеративният процес започва от дисковете, но впоследствие бавно биват засегнати и други структурни компоненти на гръбначния стълб.
Увреджането на дисковете е комплексно и за него допринасят както тежки травми, така и хронични микротравми, особено при неергономичен начин на работа, наличието на тежка физическа активност. Със сигурност процесите, съпровождащи хода на стареенето оказват своята роля, като особено място заема тук намаляването на водното съдържание на диска. Това води до ограничаване на неговия еластицитет, невъзможност за поемане на натиска върху гръбначния стълб. Отделно атеросклеротичните изменения на съдовете влошават снабдяването на тъканите с кислород и важни нутриенти.
Друг ключов момент са промените в колагенната структура периферната част на диска, водещи до нарушаване на неговата цялост и опорочаване на опорната функция. Стига се до стесняване на разстоянието между съседните прешлени, променя се тонуса на околните мускули и разтегливостта на лигаментите, смущава се механиката на фините стави между израстъците на отделните прешлени и настпъват вторични усложнения. За рискови фактори, свързани с дегенеративните изменения на дисковете, се сочат още тютюнопушенето, на което се отдава дехидратиращ оргазнизма ефект, както и затлъстяването, свързано с оказването на интензивен механичен стрес върху гръбнака. Генетичния терен определя дали и в каква възраст ще настъпят дегенеративни изменения и с каква изява.
Макар и на теория да е възможно засягането на всеки един участък от гръбначния стълб, то в практиката обикновено се сблъскваме с поражения в шийната и поясната област. Засегнатите дискове могат и да не предизвикват никаква клинична изява. Когато такава е налице, тя се изразява в болка. Измененията в лумбалния регион са свързани с оплаквания от болка в поясната част на гърба, в областта на седалището и дори бедрата. При ангажиране на шийните междупрешленни дискове оплакванията се локализират в областта на врата, понякога и на ръката.
Болката се провокира от движения като навеждане, протягане, извиване и др. Първоначалната изява може да е бъде остра, във връзка с травма или рязко движение, или да се прояви бавно, прогресивно, без явна провокация. Развива се скованост, ограничават се двигателните възможности.
Причината за болковия синдром може да се крие в самия диск. Има данни, че при разкъсвания на annulus fibrosus през него преминават субстанции от сърцевината, nucleus pulposus, дразнейки чисто химично нервните коренчета. Също така отделени про-възпалителни вещества допълнително оказават подобен ефект. Отделно място заемат провокираните вторично изменения в гръбначния стълб, провокиращи компресия върху коренчета на нерви, при което към болката обикновено е налице и мускулна слабост, хипотрофия на мускулите, парези, изтръпвания, мравучкания или други белези на сензомоторен дефицит. По-рядко се оказва натиск върху самия гръбначен мозък вследствие придобита спинална стеноза (стеснение на канала) с евентуална съпровождаща неврологична симптоматика, включително загуба на контрол над тазови резервоари и импотенция. Смущения от засягането на вегетативната нервна система същи не са изключени.
Такива вторични изменения са:
остеоартит на междупрешленните стави - резултат от износването на ставния хрущял в междупрешленните стави . В случая това е провокирано от промените в разстоянието между отделните прешлени, което променя отношението на ставните повърхности една към друга, както и механиката на самата става. Това е считано и за една от причините за появата на остеофити или шипове.
дискова херния - състояние на протрузия на вътрешната субстанция на диска през разкъсания annulus fibrosus. Към нарушаване целостта на последния предразполагат дегенеративните изменения и извършването на резки движения или повидагене на тежест, повишаващи налагянето върху определени точки от диска. Хернията може да възникне от различни страни, най-често задно-странично, най-често в поясната област на ниво то между последните два лумбални прешлени или последния лумбален и кръстцовата кост. Оплакванията, които провокира могат да бъдат от липсващи до сериозно влошаващи качеството на живота. Характеризира се с болка в кръста от непосредтвеното дразнене на околни структури като мозъчни обвивки, лигаменти, стави и т.н. Притискането на коренчетата е свързано със болка, разпространяваща се по хода на самия нерв.
спинална стеноза – представлява стеснение на канала на гръбначния стълб, което води до компресия на разположения в него мозък и излизащите от него нерви. Спиналната стеноза може да бъде резултат от хипертрофия на лигаментите, наличието на задни остеофити, дискови херния и др.
Към диагнозата на дегенеративните изменения на гръбначния стълб насочва типичната болкова симптоматика, подкрепена от данните за хронична микротравматизация или остра такава, наличието на съпровождащи ревматологични заболявания и др. Допълнително голяма стойност има находката при обективния преглед и установяване на нарушения от сетивно и моторно естество, влошаване на рефлексна дейност и др. Образните изследвания са неизменна част от диагностиката, като своя принос намират както рентгенографията и компютърната томография, така и изключително ценния в тази насока ядрено магнитен резонанс. При нужда се изследва състоянието на нервите с помощта на електромиография. До миелографията се прибягва по-рядко.
Лечението на дегенеративните изменения на дисковете и свързаните с него усложнения започват консервативно с помощта на нестероидни противовъзпалителни средства или кортикостероиди. Към това се прибавят режим на покой и подходящ матрак за спане. Особено място в терапията на дископатията и изобщо на дегенеративните заболявания на гръбначния стълб заема физикалната терапия. С помощта на специфични двигателни упражнения, масажи и други прийоми се постига задоволителен контрол над болката, ограничаване на сковаността и разширяване на кръга от движения, усвояват се подходи за правилно движение и поддържане на позата, които да минимизират наличните оплаквания. Допълнителна роля играе и ергономичността на работното място и дома. При невъзможност за овладяване на клиничната картина с консервативен подход и наличие на съпровождащи сериозни усложнения, се преминава към оперативен метод на лечение.
Сърцевината, наречена nucleus pulposus, е с особено високо водно съдържание вследствие наличието на хидрофилни субстанции, придаващо буферната роля на диска. Периферията, annulus fibrosus, е изградена от специфична хрущялна тъкан. Дегенеративният процес започва от дисковете, но впоследствие бавно биват засегнати и други структурни компоненти на гръбначния стълб.
Увреджането на дисковете е комплексно и за него допринасят както тежки травми, така и хронични микротравми, особено при неергономичен начин на работа, наличието на тежка физическа активност. Със сигурност процесите, съпровождащи хода на стареенето оказват своята роля, като особено място заема тук намаляването на водното съдържание на диска. Това води до ограничаване на неговия еластицитет, невъзможност за поемане на натиска върху гръбначния стълб. Отделно атеросклеротичните изменения на съдовете влошават снабдяването на тъканите с кислород и важни нутриенти.
Друг ключов момент са промените в колагенната структура периферната част на диска, водещи до нарушаване на неговата цялост и опорочаване на опорната функция. Стига се до стесняване на разстоянието между съседните прешлени, променя се тонуса на околните мускули и разтегливостта на лигаментите, смущава се механиката на фините стави между израстъците на отделните прешлени и настпъват вторични усложнения. За рискови фактори, свързани с дегенеративните изменения на дисковете, се сочат още тютюнопушенето, на което се отдава дехидратиращ оргазнизма ефект, както и затлъстяването, свързано с оказването на интензивен механичен стрес върху гръбнака. Генетичния терен определя дали и в каква възраст ще настъпят дегенеративни изменения и с каква изява.
Макар и на теория да е възможно засягането на всеки един участък от гръбначния стълб, то в практиката обикновено се сблъскваме с поражения в шийната и поясната област. Засегнатите дискове могат и да не предизвикват никаква клинична изява. Когато такава е налице, тя се изразява в болка. Измененията в лумбалния регион са свързани с оплаквания от болка в поясната част на гърба, в областта на седалището и дори бедрата. При ангажиране на шийните междупрешленни дискове оплакванията се локализират в областта на врата, понякога и на ръката.
Болката се провокира от движения като навеждане, протягане, извиване и др. Първоначалната изява може да е бъде остра, във връзка с травма или рязко движение, или да се прояви бавно, прогресивно, без явна провокация. Развива се скованост, ограничават се двигателните възможности.
Причината за болковия синдром може да се крие в самия диск. Има данни, че при разкъсвания на annulus fibrosus през него преминават субстанции от сърцевината, nucleus pulposus, дразнейки чисто химично нервните коренчета. Също така отделени про-възпалителни вещества допълнително оказават подобен ефект. Отделно място заемат провокираните вторично изменения в гръбначния стълб, провокиращи компресия върху коренчета на нерви, при което към болката обикновено е налице и мускулна слабост, хипотрофия на мускулите, парези, изтръпвания, мравучкания или други белези на сензомоторен дефицит. По-рядко се оказва натиск върху самия гръбначен мозък вследствие придобита спинална стеноза (стеснение на канала) с евентуална съпровождаща неврологична симптоматика, включително загуба на контрол над тазови резервоари и импотенция. Смущения от засягането на вегетативната нервна система същи не са изключени.
Такива вторични изменения са:
остеоартит на междупрешленните стави - резултат от износването на ставния хрущял в междупрешленните стави . В случая това е провокирано от промените в разстоянието между отделните прешлени, което променя отношението на ставните повърхности една към друга, както и механиката на самата става. Това е считано и за една от причините за появата на остеофити или шипове.
дискова херния - състояние на протрузия на вътрешната субстанция на диска през разкъсания annulus fibrosus. Към нарушаване целостта на последния предразполагат дегенеративните изменения и извършването на резки движения или повидагене на тежест, повишаващи налагянето върху определени точки от диска. Хернията може да възникне от различни страни, най-често задно-странично, най-често в поясната област на ниво то между последните два лумбални прешлени или последния лумбален и кръстцовата кост. Оплакванията, които провокира могат да бъдат от липсващи до сериозно влошаващи качеството на живота. Характеризира се с болка в кръста от непосредтвеното дразнене на околни структури като мозъчни обвивки, лигаменти, стави и т.н. Притискането на коренчетата е свързано със болка, разпространяваща се по хода на самия нерв.
спинална стеноза – представлява стеснение на канала на гръбначния стълб, което води до компресия на разположения в него мозък и излизащите от него нерви. Спиналната стеноза може да бъде резултат от хипертрофия на лигаментите, наличието на задни остеофити, дискови херния и др.
Към диагнозата на дегенеративните изменения на гръбначния стълб насочва типичната болкова симптоматика, подкрепена от данните за хронична микротравматизация или остра такава, наличието на съпровождащи ревматологични заболявания и др. Допълнително голяма стойност има находката при обективния преглед и установяване на нарушения от сетивно и моторно естество, влошаване на рефлексна дейност и др. Образните изследвания са неизменна част от диагностиката, като своя принос намират както рентгенографията и компютърната томография, така и изключително ценния в тази насока ядрено магнитен резонанс. При нужда се изследва състоянието на нервите с помощта на електромиография. До миелографията се прибягва по-рядко.
Лечението на дегенеративните изменения на дисковете и свързаните с него усложнения започват консервативно с помощта на нестероидни противовъзпалителни средства или кортикостероиди. Към това се прибавят режим на покой и подходящ матрак за спане. Особено място в терапията на дископатията и изобщо на дегенеративните заболявания на гръбначния стълб заема физикалната терапия. С помощта на специфични двигателни упражнения, масажи и други прийоми се постига задоволителен контрол над болката, ограничаване на сковаността и разширяване на кръга от движения, усвояват се подходи за правилно движение и поддържане на позата, които да минимизират наличните оплаквания. Допълнителна роля играе и ергономичността на работното място и дома. При невъзможност за овладяване на клиничната картина с консервативен подход и наличие на съпровождащи сериозни усложнения, се преминава към оперативен метод на лечение.
