Детските тикове
Тъй като нашите деца не знаят как да изразят страховете или безпокойствата си, посредством тиковете, това вътрешно напрежение е изведено на повърхността.
Ние, възрастните, в ситуация на стрес или нервно напрежение, реагираме съзнателно, по най-различни възможни начини. Било то с често примигване, напрегнато повдигане на раменете, гримаси с носа, подръпване или заиграване с кичури коса, поклащане с глава, полюляване на тялото, било то с някакъв друг жест или повторен многократно звук – ясно е, че става въпрос за тикове.
Но не всяко едно повтарящо се действие, може да бъде смятано за тик, а само тези, които са неволни, които изчезват по време на сън и които се засилват тогава, когато съответните деца преминават през състояние на напрежение или на безпокойство.
Най-честите причини за тиковете са враждебната семейна среда;майките и татковците са прекалено строги с мъника;чести караници между родителите;стресиращо другарче в градината или в парка.
Какъвто и да е тикът ... си има обяснение.
Появявайки се дори и в най-крехка възраст, на 2-3 годинки, тиковете представляват, в най-честите случаи, начинът, по който организмът на най-малките реагира на стресираща ситуация. Тогава когато детето не знае как или не може да се оправи със стреса, посредством тикове успява да се освободи от психическото напрежение, на което е подложено и бие аларма, че нещо не е както трябва. Така че тикът сам по себе си не е заболяване, а само симптом на безпокойство от психическо естество.
Всеки тик си има ... тактика
Реакцията на родителите по време на развитието на тиковете на детето, е от изключителна важност. Като му се карат, укоряват или наказват, те увеличават нивото на стрес на мъника и без да искат насърчават проявата на тикове. Ако за сметка на това, детето бъде подтиквано да говори за това, което го безпокои, ако на тиковете не им се обръща видимо внимание, а ти и таткото започнете да изучавате по-внимателно моментите, при които възникват, ще успеете да откриете факторите, причиняващи стрес, които “атакуват” детето.Веднъж елиминиран стресът – ще изчезне и тикът. Просто трябва да имате мъничко търпение и безусловно да покажете на мъника, че го обичате.
Не превръщайте тика в ... нещо хронично
В повечето случаи, тиковете не изискват специално лечение. Под лечение, очевидно се разбира психотерапия. Но също така не бива да бъдат оставяни и да отшумят сами, без да се предприемат действия в тази посока. Така че, опитай се да разбереш причините, които карат детето да се чувства несигурно или боязливо и след това ги елиминирай. Ако не успееш да се справиш с това, потърси подкрепата на психолог, който със сигурност ще разбере всичко, което притеснява детето ви.
Ние, възрастните, в ситуация на стрес или нервно напрежение, реагираме съзнателно, по най-различни възможни начини. Било то с често примигване, напрегнато повдигане на раменете, гримаси с носа, подръпване или заиграване с кичури коса, поклащане с глава, полюляване на тялото, било то с някакъв друг жест или повторен многократно звук – ясно е, че става въпрос за тикове.
Но не всяко едно повтарящо се действие, може да бъде смятано за тик, а само тези, които са неволни, които изчезват по време на сън и които се засилват тогава, когато съответните деца преминават през състояние на напрежение или на безпокойство.
Най-честите причини за тиковете са враждебната семейна среда;майките и татковците са прекалено строги с мъника;чести караници между родителите;стресиращо другарче в градината или в парка.
Какъвто и да е тикът ... си има обяснение.
Появявайки се дори и в най-крехка възраст, на 2-3 годинки, тиковете представляват, в най-честите случаи, начинът, по който организмът на най-малките реагира на стресираща ситуация. Тогава когато детето не знае как или не може да се оправи със стреса, посредством тикове успява да се освободи от психическото напрежение, на което е подложено и бие аларма, че нещо не е както трябва. Така че тикът сам по себе си не е заболяване, а само симптом на безпокойство от психическо естество.
Всеки тик си има ... тактика
Реакцията на родителите по време на развитието на тиковете на детето, е от изключителна важност. Като му се карат, укоряват или наказват, те увеличават нивото на стрес на мъника и без да искат насърчават проявата на тикове. Ако за сметка на това, детето бъде подтиквано да говори за това, което го безпокои, ако на тиковете не им се обръща видимо внимание, а ти и таткото започнете да изучавате по-внимателно моментите, при които възникват, ще успеете да откриете факторите, причиняващи стрес, които “атакуват” детето.Веднъж елиминиран стресът – ще изчезне и тикът. Просто трябва да имате мъничко търпение и безусловно да покажете на мъника, че го обичате.
Не превръщайте тика в ... нещо хронично
В повечето случаи, тиковете не изискват специално лечение. Под лечение, очевидно се разбира психотерапия. Но също така не бива да бъдат оставяни и да отшумят сами, без да се предприемат действия в тази посока. Така че, опитай се да разбереш причините, които карат детето да се чувства несигурно или боязливо и след това ги елиминирай. Ако не успееш да се справиш с това, потърси подкрепата на психолог, който със сигурност ще разбере всичко, което притеснява детето ви.
