Дефицит на анестезиолози у нас
Дефицитът на анестезиолози у нас се задълбочава с всеки изминал ден и е наложително в спешен порядък да се търсят адекватни решения. За това апелираха на пресконференция в петък водещи анестезиолози, преподаватели, национални консултанти, председатели на дружества по специалности, ръководители на клиники за интензивно лечение в големи болници. Сред участниците бяха председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов и председателят на Столичната колегия на БЛС проф. Милан Миланов.
Срещата с медиите бе инициирана от Научното дружество на анестезиолозите, а неин домакин бе началникът на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев.
„Днес никой не може да каже колко са точно анестезиолозите у нас, защото буквално всеки ден напускат по няколко”, посочи във встъпителните си думи ген. Тонев. Той отбеляза, че от недостиг на кадри страдат вече и големите КАИЛ в университетските и областните болници, а кризата е още по-силно изразена в по-малките отделения. „За съжаление, това е една изчезваща специалност, а онези, които все още я практикуват, не могат да се похвалят нито с добро здраве, нито с внимание и загриженост от страна на обществото”, допълни началникът на ВМА. Той призова за по-голяма чувствителност към проблемите на тези специалисти и сподели наблюденията си от болницата, която ръководи. По думите му сред тези негови колеги все по-често се среща синдромът на изпепеляване, все по-често те излизат от форма поради психични разстройства.
Приема се, че вероятният брой на работещите анестезиолози у нас е между 700 и 800,като в по-голямата си част те са съсредоточени в София, Пловдив и Варна, бе съобщено на пресконференцията. По приблизителни изчисления сега у нас се падат по 1,6 анестезиолози на 1 болница. Вече няма болнично заведение, в което да няма поне 1 незает щат за анестезиолог. Известно е, че сред официално регистрираните анестезиолози има много специалисти, които не работят в клиники и отделения, а във фирмени представителства например, не са малко и медиците в пенсионна възраст. Още по-драстичен е дефицитът на обучени сестри и акушерки
Оборудването на КАИЛ в много случаи е остаряло и амортизирано, съществуват и проблеми с доставката на консумативи. До 2009 г. е бил налице ръст в общия обем на подадените анестезии, но оттогава досега се отбелязва бавен и постоянен спад, по обобщени данни за страната.
Парадоксалното безразличие на държавата намира израз в много посоки, но едно от проявленията му ще има изключително тежки последици, прогнозираха доайените на българската анестезиологична школа проф. Иван Смилов и проф. Димитър Карадимов, подкрепени от проф. Силви Георгиев от болница „Майчин дом”. Според тях е непростимо да се гледа толкова лековато и безотговорно на проблема със специализациите на млади лекари, медицински сестри и акушерки. Това твърдение те обосноваха с красноречив пример. За 18-те университетски болници в София сега има отпуснати 25 места за специализиращи анестезиолози, от които 11 по държавна поръчка и 14 – като платено обучение. 41 кандидати са отпаднали от класирането поради липса на места. Същевременно е добре известно, че само в столицата има необходимост от поне 80 анестезиолози. За специализация като анестезиологична сестра пък се е явила само 1 кандидатка. Сходна е ситуацията и с клиничните ординатури. Все по-осезаем става дефицитът на преподавателски кадри, няма интерес, няма желание и стимули, въпреки, че нашите програми и в университетското, и в следдипломното обучение по анестезиология и интензивно лечение са дори над средното европейско и световно ниво, подчертаха експертите.
„Не е тайна, че ниското заплащане, липсата на мотивация у специализиращите и лошите условия на труд са причина за изтичането на специалисти, но е недопустимо институциите да продължават да не предприемат никакви мерки. Ясно е, че трябва да има решение на политическо ниво”, обобщи председателят на Дружеството на българските анестезиолози доц. Николай Петров. Той посочи, че вече три пъти той и колегите му от професионалната организация заедно с националните консултанти са изготвяли и предлагали програми на вниманието на компетентните институции, отговор обаче не е последвал. Въпросите обаче и днес останаха открити. За пореден път те бяха формулирани и изказани публично, и за пореден път сякаш отново остана усещането за неопределеност и неясни очаквания от бъдещето. Нека не пропускаме по този повод да отбележим, че срещата не бе удостоена с присъствие от представители на Парламентарната здравна комисия, МЗ и НЗОК.
Срещата с медиите бе инициирана от Научното дружество на анестезиолозите, а неин домакин бе началникът на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев.
„Днес никой не може да каже колко са точно анестезиолозите у нас, защото буквално всеки ден напускат по няколко”, посочи във встъпителните си думи ген. Тонев. Той отбеляза, че от недостиг на кадри страдат вече и големите КАИЛ в университетските и областните болници, а кризата е още по-силно изразена в по-малките отделения. „За съжаление, това е една изчезваща специалност, а онези, които все още я практикуват, не могат да се похвалят нито с добро здраве, нито с внимание и загриженост от страна на обществото”, допълни началникът на ВМА. Той призова за по-голяма чувствителност към проблемите на тези специалисти и сподели наблюденията си от болницата, която ръководи. По думите му сред тези негови колеги все по-често се среща синдромът на изпепеляване, все по-често те излизат от форма поради психични разстройства.
Приема се, че вероятният брой на работещите анестезиолози у нас е между 700 и 800,като в по-голямата си част те са съсредоточени в София, Пловдив и Варна, бе съобщено на пресконференцията. По приблизителни изчисления сега у нас се падат по 1,6 анестезиолози на 1 болница. Вече няма болнично заведение, в което да няма поне 1 незает щат за анестезиолог. Известно е, че сред официално регистрираните анестезиолози има много специалисти, които не работят в клиники и отделения, а във фирмени представителства например, не са малко и медиците в пенсионна възраст. Още по-драстичен е дефицитът на обучени сестри и акушерки
Оборудването на КАИЛ в много случаи е остаряло и амортизирано, съществуват и проблеми с доставката на консумативи. До 2009 г. е бил налице ръст в общия обем на подадените анестезии, но оттогава досега се отбелязва бавен и постоянен спад, по обобщени данни за страната.
Парадоксалното безразличие на държавата намира израз в много посоки, но едно от проявленията му ще има изключително тежки последици, прогнозираха доайените на българската анестезиологична школа проф. Иван Смилов и проф. Димитър Карадимов, подкрепени от проф. Силви Георгиев от болница „Майчин дом”. Според тях е непростимо да се гледа толкова лековато и безотговорно на проблема със специализациите на млади лекари, медицински сестри и акушерки. Това твърдение те обосноваха с красноречив пример. За 18-те университетски болници в София сега има отпуснати 25 места за специализиращи анестезиолози, от които 11 по държавна поръчка и 14 – като платено обучение. 41 кандидати са отпаднали от класирането поради липса на места. Същевременно е добре известно, че само в столицата има необходимост от поне 80 анестезиолози. За специализация като анестезиологична сестра пък се е явила само 1 кандидатка. Сходна е ситуацията и с клиничните ординатури. Все по-осезаем става дефицитът на преподавателски кадри, няма интерес, няма желание и стимули, въпреки, че нашите програми и в университетското, и в следдипломното обучение по анестезиология и интензивно лечение са дори над средното европейско и световно ниво, подчертаха експертите.
„Не е тайна, че ниското заплащане, липсата на мотивация у специализиращите и лошите условия на труд са причина за изтичането на специалисти, но е недопустимо институциите да продължават да не предприемат никакви мерки. Ясно е, че трябва да има решение на политическо ниво”, обобщи председателят на Дружеството на българските анестезиолози доц. Николай Петров. Той посочи, че вече три пъти той и колегите му от професионалната организация заедно с националните консултанти са изготвяли и предлагали програми на вниманието на компетентните институции, отговор обаче не е последвал. Въпросите обаче и днес останаха открити. За пореден път те бяха формулирани и изказани публично, и за пореден път сякаш отново остана усещането за неопределеност и неясни очаквания от бъдещето. Нека не пропускаме по този повод да отбележим, че срещата не бе удостоена с присъствие от представители на Парламентарната здравна комисия, МЗ и НЗОК.
