Бум на самоубийствата в ЕС
Финансовата криза в Европа отнема човешки животи, като повишава броя на самоубийствата и инфекциозно заболелите, но въпреки това политиците пренебрегват проблема, обявиха здравни експерти, цитирани от световните информационни агенции. Това сочат изводите от ново проучване за здравето на европейците, публикувано в специален брой на сп. Lancet.
Драстичните бюджетни ограничения и растящата безработица тласкат все повече хора към депресия, а намаляващите приходи водят до това, че все по-малко пациенти могат да се обърнат към лекар и да си позволят лекарства, сочат резултатите от проучването, цитирани от Reuters. В резултат броят на самоубийствата скача и все по-често се проявяват инфекциозни заболявания, които не са типични за региона. Наблюдава се тенденция пациентите да търсят медицинска помощ на по-късен етап от заболяването, което затруднява лечението и повишава разходите.
Според авторите на проучването, най-тежко са засегнати държавите, които са ударени най-сериозно от кризата – Гърция, Испания и Португалия, пише Associated Press. В Гърция например през 2011 г. броят на самоубийствата е скочил с 40% спрямо предходната година. Миналата година южната ни съседка е отчела и необичаен ръст на броя на ХИВ-позитивните сред наркозависимите, а през последните години страната се сблъска и със случаи на малария, западнонилски вирус и денга треска.
„Това не са заболявания, които обичайно се срещат в Европа”, е коментирал по този повод Вилям де Йонг, генерален директор на „Лекари без граници” в Гърция.
Болниците в южната ни съседка също са затруднени да отговорят на базови стандарти, което води до ръст на разистентните към антибиотици инфекции, а пациентите се сблъскват с недостиг на редица медикаменти.
Преодоляването на тези заплахи изисква силни мерки за социална защита, посочват изследователите. „Налице е проблем с отричането на здравните последствия от кризата, въпреки че те са очевидни”, твърди проф. Мартин МакКий от Европейската обсерватория за здравни системи и политики. И допълва, че Европейската комисия не е изпълнила задължението си да следи за здравните ефекти от всички свои политики и не е направила оценка на здравните ефекти от ограничителните мерки, наложени от тройката – Еврокомисията, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.
„Строгите финансови мерки не само че не решиха икономическите проблеми, но създадоха и сериозни здравни проблеми”, твърди проф. МакКий. Според него влошаването на здравето на населението в Европа се дължи не само на безработица и ограничени доходи, но и на липсата на надеждни системи за социална сигурност, на които хората да се облегнат. „Хората имат нужда да вярват, че правителството ще ги подпомогне в тези трудни за тях времена”, коментира още проф. Мартин МакКий.
Драстичните бюджетни ограничения и растящата безработица тласкат все повече хора към депресия, а намаляващите приходи водят до това, че все по-малко пациенти могат да се обърнат към лекар и да си позволят лекарства, сочат резултатите от проучването, цитирани от Reuters. В резултат броят на самоубийствата скача и все по-често се проявяват инфекциозни заболявания, които не са типични за региона. Наблюдава се тенденция пациентите да търсят медицинска помощ на по-късен етап от заболяването, което затруднява лечението и повишава разходите.
Според авторите на проучването, най-тежко са засегнати държавите, които са ударени най-сериозно от кризата – Гърция, Испания и Португалия, пише Associated Press. В Гърция например през 2011 г. броят на самоубийствата е скочил с 40% спрямо предходната година. Миналата година южната ни съседка е отчела и необичаен ръст на броя на ХИВ-позитивните сред наркозависимите, а през последните години страната се сблъска и със случаи на малария, западнонилски вирус и денга треска.
„Това не са заболявания, които обичайно се срещат в Европа”, е коментирал по този повод Вилям де Йонг, генерален директор на „Лекари без граници” в Гърция.
Болниците в южната ни съседка също са затруднени да отговорят на базови стандарти, което води до ръст на разистентните към антибиотици инфекции, а пациентите се сблъскват с недостиг на редица медикаменти.
Преодоляването на тези заплахи изисква силни мерки за социална защита, посочват изследователите. „Налице е проблем с отричането на здравните последствия от кризата, въпреки че те са очевидни”, твърди проф. Мартин МакКий от Европейската обсерватория за здравни системи и политики. И допълва, че Европейската комисия не е изпълнила задължението си да следи за здравните ефекти от всички свои политики и не е направила оценка на здравните ефекти от ограничителните мерки, наложени от тройката – Еврокомисията, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.
„Строгите финансови мерки не само че не решиха икономическите проблеми, но създадоха и сериозни здравни проблеми”, твърди проф. МакКий. Според него влошаването на здравето на населението в Европа се дължи не само на безработица и ограничени доходи, но и на липсата на надеждни системи за социална сигурност, на които хората да се облегнат. „Хората имат нужда да вярват, че правителството ще ги подпомогне в тези трудни за тях времена”, коментира още проф. Мартин МакКий.
