Бронхит
Бронхитът е заболяване, при което се развива възпаление на част от въздухосносните пътища на белите дробове. Това е система от разклоняващи се тръбовидни органи - трахея, бронхи и бронхиоли, изграждащи така нареченото \"бронхиално дърво\", през които в процеса на дишане преминава въздушния поток.
Възпалението на \"бронхиалното дърво\" води до нарушаване на въздушния поток през него и затруднения в дишането.
Бронхитът най-често се свързва с увредата на големите въздухоносни пътища - трахея (т. нар \"трахеобронхит\"), големи и малки бронхи. При децата обаче, нерядко се засягат и по-малките - бронхиоли и терминални бронхиоли, което се означава като \"бронхиолит\" и се разглежда като отделно заболяване.
Тема на друго обсъждане са също разновидности на бронхита като \"обструктивния/астматиформен\" бронхит и хроничния бронхит, който принадлежи към хроничните обструктивни белодробни болести.
Бронхитът е едно от най-честите заболявания в световен мащаб. По различни данни почти всеки човек е боледувал поне веднъж през живота си от някаква форма на бронхит, обикновено в рамките на така наречената \"обичайна настинка\" или простуда.
Тютюнопушенето, вредното въздействие на замърсения въздух, честите инфекции са причина за така наречения \"хроничен бронхит\", което е най-честото белодробно заболяване.
Видовете бронхит се разграничават по своя причинител и по хода на своето протичане. Най-общо те биват два вида:
остър бронхит - в комплекса на \"обичайна настинка\" или простуда, обикновено вирусно обусловен и преминаващ в рамките на пет до седем дни.
хроничен бронхит - с основна причина тютюнопушене, чести инфекции и замърсен въздух, при който има хронично - рецидивиращ ход. Критерий за наличието на такъв вид хроничен бронхит е изявата на симптоми в поне три месеца на две последователни години.
Бронхитът възниква в следствие възпаление на стената на бронхите под влияние действието на различни вредни фактори.
Най-често това са инфекции с микроорганизми - вируси, микоплазми, гъбички, рядко бактерии. При така наречената \"обичайна настинка\" или простуда, защитните сили на организма отслабват и попадналите или нормално обитаващи дихателната система микроорганизми намират благоприятни условия за размножаване.
Нерядко, бронхитът се причинява от вдишването на дразнещи вещества, газове, прах, токсини.
Отделните причинители могат да предизвикат различно по вид възпаление, но най-общо то винаги е свързано с отделянето на секрет, оточност и затрудняване на нормалния въздушен поток през бронхите. Понякога е налице спазъм (свиване), което допълнително стеснява просвета им и нарушава дишането.
Най-честите причинители на бронхита са вирусите и микоплазмите.
При децата най-често това са респираторно-синцитиалния вирус, адено -, коксаки-, ECHO – вирусите, докато при възрастни преобладават грипния и парагрипния вирус, микоплазмите.
Тъй като бронхитът е честа последица или се развива в комплекса на обичайната настинка, първоначалните симптоми могат да бъдат:
общо неразположение, температура, главоболие, мускулни-ставни болки, хрема, кихане, парене и сухота в гърлото.
в последствие се развива и симптоматика от страна на дихателната система - суха, дразнеща кашлица с оскъдно количество, жилав, безцветен секрет (храчка). Промяната в количеството и вида на секрета обикновено е признак за усложнение.
болки зад гръдната кост, затруднено дишане, понякога със \"свиркане\".
Обикновено диагнозата не е трудна. Тя се поставя на базата на историята на заболяването (т.нар анамнеза), която разкрива симптомите и цялостния медицински преглед (т.нар статус) показващ сегашното състояние.
При съмнение за усложнения могат да се направят допълнителни изследвания като:
рентгенография,
кръвни изследвания,
микробиологични проби за установяване на причинителя.
Най-честото и сериозно усложнение е развитието на бронхопневмония. Това трябва да се подозира при затегнат и продължителен ход на заболяването, наличие на симптоми за дихателна недостатъчност и обща интоксикация.
В такива ситуации особено ценна е образната диагностика, която поставя диагнозата в ранен стадий и е предпоставка за успешно лечение.
Важни за лечението на бронхита са така наречените \"общи мерки\" за преодоляване на обичайната простуда. Те включват:
подходящ хранителен и постелен режим,
приемане на голямо количество течности (хидратация),
витамини и
общоукрепващи средства.
При наличие на температура, главоболие, отпадналост се използва симптоматично лечение с аспирин, парацетамол, аналгин (т.нат аналгетици и антипиретици).
Съществуват препарати за облекчаване или подтискане на кашлицата, както и за втечняване и подобряване отделянето на секрета (храчките), които имат и протективно действие върху бронхиалната стена.
Антибиотици са показани само при тежко, затегнато протичане или при подозрение за усложнения.
При съпътстващ бронхоспазъм, хроничен и затегнат ход е удачно ползването на бронходилататори (метилксантини), а при бронхит в следствие действието на токсични вещества и противовъзпалителни средства – кортикостероиди.
Мерките за предпазване от развитие на бронхит са преди всичко профилактика:
закаляване,
укрепване на организма,
избягване на контактите със заразно болни,
ограничаване пребиваването на обществени места по време на грипни епидемии,
добър хранителен режим,
почивка и
редовното спортуване
са лесни мерки, които ще сведат до минимум опасността от развитие не само на бронхит, но и на редица други заболявания.
Добър подход в това отношение е употребата на ваксини срещу вирусите, които са основна причина за развитие на заболяването.
Възпалението на \"бронхиалното дърво\" води до нарушаване на въздушния поток през него и затруднения в дишането.
Бронхитът най-често се свързва с увредата на големите въздухоносни пътища - трахея (т. нар \"трахеобронхит\"), големи и малки бронхи. При децата обаче, нерядко се засягат и по-малките - бронхиоли и терминални бронхиоли, което се означава като \"бронхиолит\" и се разглежда като отделно заболяване.
Тема на друго обсъждане са също разновидности на бронхита като \"обструктивния/астматиформен\" бронхит и хроничния бронхит, който принадлежи към хроничните обструктивни белодробни болести.
Бронхитът е едно от най-честите заболявания в световен мащаб. По различни данни почти всеки човек е боледувал поне веднъж през живота си от някаква форма на бронхит, обикновено в рамките на така наречената \"обичайна настинка\" или простуда.
Тютюнопушенето, вредното въздействие на замърсения въздух, честите инфекции са причина за така наречения \"хроничен бронхит\", което е най-честото белодробно заболяване.
Видовете бронхит се разграничават по своя причинител и по хода на своето протичане. Най-общо те биват два вида:
остър бронхит - в комплекса на \"обичайна настинка\" или простуда, обикновено вирусно обусловен и преминаващ в рамките на пет до седем дни.
хроничен бронхит - с основна причина тютюнопушене, чести инфекции и замърсен въздух, при който има хронично - рецидивиращ ход. Критерий за наличието на такъв вид хроничен бронхит е изявата на симптоми в поне три месеца на две последователни години.
Бронхитът възниква в следствие възпаление на стената на бронхите под влияние действието на различни вредни фактори.
Най-често това са инфекции с микроорганизми - вируси, микоплазми, гъбички, рядко бактерии. При така наречената \"обичайна настинка\" или простуда, защитните сили на организма отслабват и попадналите или нормално обитаващи дихателната система микроорганизми намират благоприятни условия за размножаване.
Нерядко, бронхитът се причинява от вдишването на дразнещи вещества, газове, прах, токсини.
Отделните причинители могат да предизвикат различно по вид възпаление, но най-общо то винаги е свързано с отделянето на секрет, оточност и затрудняване на нормалния въздушен поток през бронхите. Понякога е налице спазъм (свиване), което допълнително стеснява просвета им и нарушава дишането.
Най-честите причинители на бронхита са вирусите и микоплазмите.
При децата най-често това са респираторно-синцитиалния вирус, адено -, коксаки-, ECHO – вирусите, докато при възрастни преобладават грипния и парагрипния вирус, микоплазмите.
Тъй като бронхитът е честа последица или се развива в комплекса на обичайната настинка, първоначалните симптоми могат да бъдат:
общо неразположение, температура, главоболие, мускулни-ставни болки, хрема, кихане, парене и сухота в гърлото.
в последствие се развива и симптоматика от страна на дихателната система - суха, дразнеща кашлица с оскъдно количество, жилав, безцветен секрет (храчка). Промяната в количеството и вида на секрета обикновено е признак за усложнение.
болки зад гръдната кост, затруднено дишане, понякога със \"свиркане\".
Обикновено диагнозата не е трудна. Тя се поставя на базата на историята на заболяването (т.нар анамнеза), която разкрива симптомите и цялостния медицински преглед (т.нар статус) показващ сегашното състояние.
При съмнение за усложнения могат да се направят допълнителни изследвания като:
рентгенография,
кръвни изследвания,
микробиологични проби за установяване на причинителя.
Най-честото и сериозно усложнение е развитието на бронхопневмония. Това трябва да се подозира при затегнат и продължителен ход на заболяването, наличие на симптоми за дихателна недостатъчност и обща интоксикация.
В такива ситуации особено ценна е образната диагностика, която поставя диагнозата в ранен стадий и е предпоставка за успешно лечение.
Важни за лечението на бронхита са така наречените \"общи мерки\" за преодоляване на обичайната простуда. Те включват:
подходящ хранителен и постелен режим,
приемане на голямо количество течности (хидратация),
витамини и
общоукрепващи средства.
При наличие на температура, главоболие, отпадналост се използва симптоматично лечение с аспирин, парацетамол, аналгин (т.нат аналгетици и антипиретици).
Съществуват препарати за облекчаване или подтискане на кашлицата, както и за втечняване и подобряване отделянето на секрета (храчките), които имат и протективно действие върху бронхиалната стена.
Антибиотици са показани само при тежко, затегнато протичане или при подозрение за усложнения.
При съпътстващ бронхоспазъм, хроничен и затегнат ход е удачно ползването на бронходилататори (метилксантини), а при бронхит в следствие действието на токсични вещества и противовъзпалителни средства – кортикостероиди.
Мерките за предпазване от развитие на бронхит са преди всичко профилактика:
закаляване,
укрепване на организма,
избягване на контактите със заразно болни,
ограничаване пребиваването на обществени места по време на грипни епидемии,
добър хранителен режим,
почивка и
редовното спортуване
са лесни мерки, които ще сведат до минимум опасността от развитие не само на бронхит, но и на редица други заболявания.
Добър подход в това отношение е употребата на ваксини срещу вирусите, които са основна причина за развитие на заболяването.
