Бронхиолит
Острият бронхит представлява възпаление на големите и средните бронхи. Възпалението на трахеята се нарича трахеит. Боледуват по-често деца и възрастни хора, а също и имуносупресирани болни.
Най-честата причина са вирусните инфекции – грип, парагрип, риновируси, аденовируси. Често вирусната инфекция се последва от вторична бактериална инфекция, причинена от пневмококи, стрептококи, стафилококи и др. Роля играят и някои физични фактори (студ, влага, горещ въздух), химични фактори (серни газове, азотен окис), запрашаване на въздуха, аспирация на фарингеално съдържимо и стомашен сок.
Предразполагащи фактори са тютюнопушенето, инфекции на горните дихателни пътища (ринити, фарингити), при които възпалението слиза към трахеята и бронхите.
Лигавицата е хиперемирана, оточна, има слузен или слузно-гноен ексудат. Настъпва десквамация на ресничестия епител.
Най-често началото е остро, с кашлица, която при вирусните инфекции е суха, дразнеща или със слузна експекторация. При прибавяне на бактериална инфекция храчките стават гнойни, може да се появят и жилки кръв. Има общо неразположение, субфебрилна температура, мускулни болки, безапетитие, тежест или парене зад гръдната кост, главоболие. Налице са и симптомите на обичайната настинка – хрема, кихане, парене в гърлото. Клиничните прояви варират от незначителни до силно изразени. Обикновено преминават за няколко дни, рядко до 1-2 седмици.
При физикалното изследване се установява изострено везикуларно дишане, сухи хрипове, а може и да липсва физикална находка.
Лабораторните изследвания често са непроменени, но в някои случаи има левкоцитоза и ускорена СУЕ. Рентгенографията на белите дробове е нормална, но може да има леко уголемени хилусни сенки и усилен белодробен рисунък.
Острият бронхиолит възниква като усложнение на остър бронхит при деца под 2 години или в старческа възраст. Представлява възпаление на бронхиолите. Протича тежко, с висока температура, суха кашлица, задух, тахипнея, цианоза, бодежи в гърдите. Установява се хиперсонорен перкуторен тон, намалена респираторна подвижност, отслабено везикуларно дишане с дребни влажни хрипове. Настъпва мозъчна хипоксия, която може да доведе до замъгляване на съзнанието и гърчове. Прогнозата е неблагоприятна, често се развива дихателна и сърдечна недостатъчност с летален изход.
Друго усложнение е развитието на пневмония.
Диагнозата се поставя на базата на клиничните прояви. Етиологична диагноза се поставя чрез микробиологично изследване на храчка или с вирусологични и серологични изследвания – РСК, ELISA.
Диференциалната диагноза се прави с: хроничен бронхит, пневмония, псевдокруп (при деца от 6 месеца до 6 години), белодробен тромбоемболизъм, бронхиален карцином и др.
Лечението на бронхиолита се провежда в специализирано заведение. Прилага се кислород, антибиотици, бронходилататори, кортикостероиди, секретолитици.
Най-честата причина са вирусните инфекции – грип, парагрип, риновируси, аденовируси. Често вирусната инфекция се последва от вторична бактериална инфекция, причинена от пневмококи, стрептококи, стафилококи и др. Роля играят и някои физични фактори (студ, влага, горещ въздух), химични фактори (серни газове, азотен окис), запрашаване на въздуха, аспирация на фарингеално съдържимо и стомашен сок.
Предразполагащи фактори са тютюнопушенето, инфекции на горните дихателни пътища (ринити, фарингити), при които възпалението слиза към трахеята и бронхите.
Лигавицата е хиперемирана, оточна, има слузен или слузно-гноен ексудат. Настъпва десквамация на ресничестия епител.
Най-често началото е остро, с кашлица, която при вирусните инфекции е суха, дразнеща или със слузна експекторация. При прибавяне на бактериална инфекция храчките стават гнойни, може да се появят и жилки кръв. Има общо неразположение, субфебрилна температура, мускулни болки, безапетитие, тежест или парене зад гръдната кост, главоболие. Налице са и симптомите на обичайната настинка – хрема, кихане, парене в гърлото. Клиничните прояви варират от незначителни до силно изразени. Обикновено преминават за няколко дни, рядко до 1-2 седмици.
При физикалното изследване се установява изострено везикуларно дишане, сухи хрипове, а може и да липсва физикална находка.
Лабораторните изследвания често са непроменени, но в някои случаи има левкоцитоза и ускорена СУЕ. Рентгенографията на белите дробове е нормална, но може да има леко уголемени хилусни сенки и усилен белодробен рисунък.
Острият бронхиолит възниква като усложнение на остър бронхит при деца под 2 години или в старческа възраст. Представлява възпаление на бронхиолите. Протича тежко, с висока температура, суха кашлица, задух, тахипнея, цианоза, бодежи в гърдите. Установява се хиперсонорен перкуторен тон, намалена респираторна подвижност, отслабено везикуларно дишане с дребни влажни хрипове. Настъпва мозъчна хипоксия, която може да доведе до замъгляване на съзнанието и гърчове. Прогнозата е неблагоприятна, често се развива дихателна и сърдечна недостатъчност с летален изход.
Друго усложнение е развитието на пневмония.
Диагнозата се поставя на базата на клиничните прояви. Етиологична диагноза се поставя чрез микробиологично изследване на храчка или с вирусологични и серологични изследвания – РСК, ELISA.
Диференциалната диагноза се прави с: хроничен бронхит, пневмония, псевдокруп (при деца от 6 месеца до 6 години), белодробен тромбоемболизъм, бронхиален карцином и др.
Лечението на бронхиолита се провежда в специализирано заведение. Прилага се кислород, антибиотици, бронходилататори, кортикостероиди, секретолитици.
