Ботулинов токсин в реструктурирането на лицето
Приложението на ботулиновия токсин в естетичната медицина е широко възприето и е стандарт в нехирургичното подмладяване на горната част на лицето.
Когато токсинът за първи път става достъпен, неправилното му приложение е асоциирано със “замръзнало лице”. При натрупването на клиничен опит в световен мащаб резултатите от лечението се подобряват. Развиват се някои аспекти в приложението му, свързани с интереса на пациентите:
възможно най-добър изглед съобразно възрастта им
да изглеждат отпочинали и релаксирани
да изглеждат естествено, без следи от лечение или извършена процедура
да се запази оптимално възможността за мимика
продължителен ефект
Промяната в концепцията на лечение е свързана с увеличеното приложение на токсина извън традиционните зони в горната част на лицето. Прекаленото модифициране на определени области води до неествен вид. Следователно допълнително третиране на средната и долна част на лицето осигуряват балансиран, хармоничен и естествен изглед, с по-задоволителен естетичен резултат.
Мимическите мускули на лицето са напречно набраздени мускули, разположени под кожата и контролират лицевото изражение. При съкращаване те издърпват и движат кожата, като по този начин се образуват бръчки, перпендикулярни на посоката на мускулната контракция. Тези мускули варират по форма и големина, лежат в различни равнини и се различават по функция. Функционално лицевите мускули се класифицират като леватори, които издърпват или повдигат определена част от лицето и депресори, които придърпват надолу. Интересно е, че функцията им не се определя от формата им.
Фронталният мускул е широк, листовиден, четиристранен мускул, залавящ се в кожата на челото и веждите. Може да е еднокоремчест или съставен от две коремчета. Това е единственият мощен повдигащ веждите мускул. На него се дължи образуването на напречните линии на челото.
Платизмата е повърхностен широк плосък мускул на шията, който се залавя за кожата и подкожната тъкан на долната част на лицето. Въпреки, че платизмата и фронталния мускул са с подобна форма, функциите им са напълно противоположни. Платизмата е силен депресор и придърпва надолу устния ъгъл, формирайки бузи, двойна брадичка и бръчки на врата.
Orbicularis oculi е тънък, широк мускул около окото. Той се прикрепва към кожата и се разпространява върху слепоочието и надолу към бузата. Той придърпва надолу и причинява пачия крак, торбички под очите, както и провисване в средната част на лицето.
Orbicularis oris циркулярен мускул около устата и формира радиерните бръчки около устата.
Procerus е малък мускул с пирамидна форма между веждите и се преплита с мускулни влакна на фронталния мускул.
Corrugator supercilii е малък, тесен, дълбоко разположен мускул над средната част на веждата. Тези два мускула работят заедно и дърпат вътрешната част на веждите като формират намръщените линии и носните бръчки.
Zygomaticus major и minor са малки мускулни повлекла, които повдигат устния ъгъл при усмихване.
При конвенционалната инжекционна техника токсинът се инжектира интрамускулно или подкожно. В литературата няма единно мнение относно как да се определи какво разреждане трябва да се използва за 100 единици флакон onabotulinumtoxin A. Освен това не съществува дори една инжекционна техника или модел, осигуряващ резултати по-добри от други. Ето защо група експерти върху естетическото приложение на onabotulinumtoxin A разработват консенсус за дозовите режими, които наскоро са ревизирани и актуализирани. Една от специфичните промени в препоръките е по-ниските дози onabotulinumtoxin A, по-скоро в челото, за да се избегне “масковидния” изглед.
Въпреки, че всички токсини имат отношение към освобождаването на ацетилхолин и инхибират мускулната контракция, продуктите се различават по своята молекулна маса и миграция и не са взаимно заменими. Abobotulinumtoxin A се измерва количествено в Speywood Units (s.U). Консенсусът препоръчва дълбоко интрамускулно инжектиране за глабеларни бръчки, повърхностно интрамускулно инжектиране за линиите на челото и пачия крак, и много повърхностно интрадермално инжектиране за бръчките на долния клепач.
Интрадермалната инжекционна техника се използва при напречните линии на врата чрез инжектиране на малки дози в множество точки в дълбоката дерма, а не подкожно. Токсинът се инжектира по-повърхностно в дермата, като се целят повърхностни мускулни влакна, залавящи се в кожата.
Токсинът се инжектира интрадермално с получаване на уртика около 0.3-0.5 см. в диаметър, което е по-малко от 0.5 единици onabotulinumtoxinA. Точките на инжектиране на фронталния мускул са в горната половина на челото между извивката на веждите в две до три паралелни редици в зависимост от ширината на челото и активните напречни линии. Всяка инжекционна точка е приблизително на 1 см отстояние от другата. Инжекциите в долната половина на челото трябва да бъдат по протежение на мимическите линии с по-малки дози и по-повърхностно поставени, за да се избегне спадане на веждите. За челото са необходими около 5-10 единици onabotulinumtoxinA (15-30 s.U).
Интрадермалната техника за платизмата с цел ремоделиране на лицевия контур е в две паралелни редици, под темпоромандибуларната става по протежение на долната челюст, към мандибуларния ъгъл и перпендикулярно на посоката на влакната на платизмата. Медиалната редица е около 1см. от латералната редица, а инжекционните точки са между тези на латералната редица. За хората с изразена субмандибуларна мастна тъкан са необходими допълнителни редове под долната челюст в зависимост от ширината на лицето. Дозата onabotulinumtoxinA за платизмата от двете страни е между 20-30 единици (50-100 s.U).
Интрадермалната техника може да се приложи за страничния orbicularis oculi в страничния кант, за да се омекоти пачия крак. Може да се проследи по дължината на бръчките под окото, в линиите причинени от повтарящото се мръщене, както и по дължината на околоустните линии. За цялото лечение на лицето се използват приблизително 40-50 U onabotulinumtoxinA (100-150 s.U). Инжекционните места могат да бъдат модифицирани според тежестта на бръчките. Повторно лечение може да се наложи в някои области за по-задоволителен резултат.
При интрадермалната инжекционна техника токсинът се инжектира по-повърхностно в дермата, където се цели повърхностната част на мускула, а дълбоката част продължава да функционира. По този начин частично третирания мускул увеличава тонуса при покой в останалите мускули.
Процедурата не е удобна за малки мускулни влакна, в които инжекционните места трябва да бъдат прецизни. Тази техника е удачна за отпуснати мускули и кожа, при които отпускащата инжекция може да доведе до нежелан резултат. Може да се използва за омекотяване на линии, предизвикани от повтарящо се движение на мускулите. Инжектирането може да се извърши много рано в процеса на стареене, за да се профилактират и изгладят линиите при покой на лицето. В допълнение има полза за пациенти с мастни натрупвания под долната челюст.
Неприятните последствия от интрадермалната процедура са свързани с инжекционната техника. Твърде дълбоко инжектиране е причина за нежелан резултат, подобно на интрамускулната техника. Токсинът се разпространява към нецелевите мускули и може да причини асиметрична мимика, която се подобрява с времето (обикновено 2-4 седмици).
Интрадермалното приложение има по-кратък ефект, тъй като се инхибира само повърхностната част на мускула.
Интрадермалното подмладяване е адресирано към нуждите на пациентите - да изглеждат спокойни, отпуснати и естествени. Процедурата може да се приложи в комбинация с конвенционалната интрамускулна техника. Интрамускулното инжектиране отпуска мускулите и изглажда бръчките, докато интрадермалното инжектиране запазва известна функция и тонус.
Интрадермалната инжекционна техника е алтернативна процедура, която може да се приложи на цялото лице за освежаване на външния вид и подмладяване на лицето. Техниката може да се приложи като комплементарна процедура на интрамускулната техника, за да се създаде чувство на естествена привлекателност.
Когато токсинът за първи път става достъпен, неправилното му приложение е асоциирано със “замръзнало лице”. При натрупването на клиничен опит в световен мащаб резултатите от лечението се подобряват. Развиват се някои аспекти в приложението му, свързани с интереса на пациентите:
възможно най-добър изглед съобразно възрастта им
да изглеждат отпочинали и релаксирани
да изглеждат естествено, без следи от лечение или извършена процедура
да се запази оптимално възможността за мимика
продължителен ефект
Промяната в концепцията на лечение е свързана с увеличеното приложение на токсина извън традиционните зони в горната част на лицето. Прекаленото модифициране на определени области води до неествен вид. Следователно допълнително третиране на средната и долна част на лицето осигуряват балансиран, хармоничен и естествен изглед, с по-задоволителен естетичен резултат.
Мимическите мускули на лицето са напречно набраздени мускули, разположени под кожата и контролират лицевото изражение. При съкращаване те издърпват и движат кожата, като по този начин се образуват бръчки, перпендикулярни на посоката на мускулната контракция. Тези мускули варират по форма и големина, лежат в различни равнини и се различават по функция. Функционално лицевите мускули се класифицират като леватори, които издърпват или повдигат определена част от лицето и депресори, които придърпват надолу. Интересно е, че функцията им не се определя от формата им.
Фронталният мускул е широк, листовиден, четиристранен мускул, залавящ се в кожата на челото и веждите. Може да е еднокоремчест или съставен от две коремчета. Това е единственият мощен повдигащ веждите мускул. На него се дължи образуването на напречните линии на челото.
Платизмата е повърхностен широк плосък мускул на шията, който се залавя за кожата и подкожната тъкан на долната част на лицето. Въпреки, че платизмата и фронталния мускул са с подобна форма, функциите им са напълно противоположни. Платизмата е силен депресор и придърпва надолу устния ъгъл, формирайки бузи, двойна брадичка и бръчки на врата.
Orbicularis oculi е тънък, широк мускул около окото. Той се прикрепва към кожата и се разпространява върху слепоочието и надолу към бузата. Той придърпва надолу и причинява пачия крак, торбички под очите, както и провисване в средната част на лицето.
Orbicularis oris циркулярен мускул около устата и формира радиерните бръчки около устата.
Procerus е малък мускул с пирамидна форма между веждите и се преплита с мускулни влакна на фронталния мускул.
Corrugator supercilii е малък, тесен, дълбоко разположен мускул над средната част на веждата. Тези два мускула работят заедно и дърпат вътрешната част на веждите като формират намръщените линии и носните бръчки.
Zygomaticus major и minor са малки мускулни повлекла, които повдигат устния ъгъл при усмихване.
При конвенционалната инжекционна техника токсинът се инжектира интрамускулно или подкожно. В литературата няма единно мнение относно как да се определи какво разреждане трябва да се използва за 100 единици флакон onabotulinumtoxin A. Освен това не съществува дори една инжекционна техника или модел, осигуряващ резултати по-добри от други. Ето защо група експерти върху естетическото приложение на onabotulinumtoxin A разработват консенсус за дозовите режими, които наскоро са ревизирани и актуализирани. Една от специфичните промени в препоръките е по-ниските дози onabotulinumtoxin A, по-скоро в челото, за да се избегне “масковидния” изглед.
Въпреки, че всички токсини имат отношение към освобождаването на ацетилхолин и инхибират мускулната контракция, продуктите се различават по своята молекулна маса и миграция и не са взаимно заменими. Abobotulinumtoxin A се измерва количествено в Speywood Units (s.U). Консенсусът препоръчва дълбоко интрамускулно инжектиране за глабеларни бръчки, повърхностно интрамускулно инжектиране за линиите на челото и пачия крак, и много повърхностно интрадермално инжектиране за бръчките на долния клепач.
Интрадермалната инжекционна техника се използва при напречните линии на врата чрез инжектиране на малки дози в множество точки в дълбоката дерма, а не подкожно. Токсинът се инжектира по-повърхностно в дермата, като се целят повърхностни мускулни влакна, залавящи се в кожата.
Токсинът се инжектира интрадермално с получаване на уртика около 0.3-0.5 см. в диаметър, което е по-малко от 0.5 единици onabotulinumtoxinA. Точките на инжектиране на фронталния мускул са в горната половина на челото между извивката на веждите в две до три паралелни редици в зависимост от ширината на челото и активните напречни линии. Всяка инжекционна точка е приблизително на 1 см отстояние от другата. Инжекциите в долната половина на челото трябва да бъдат по протежение на мимическите линии с по-малки дози и по-повърхностно поставени, за да се избегне спадане на веждите. За челото са необходими около 5-10 единици onabotulinumtoxinA (15-30 s.U).
Интрадермалната техника за платизмата с цел ремоделиране на лицевия контур е в две паралелни редици, под темпоромандибуларната става по протежение на долната челюст, към мандибуларния ъгъл и перпендикулярно на посоката на влакната на платизмата. Медиалната редица е около 1см. от латералната редица, а инжекционните точки са между тези на латералната редица. За хората с изразена субмандибуларна мастна тъкан са необходими допълнителни редове под долната челюст в зависимост от ширината на лицето. Дозата onabotulinumtoxinA за платизмата от двете страни е между 20-30 единици (50-100 s.U).
Интрадермалната техника може да се приложи за страничния orbicularis oculi в страничния кант, за да се омекоти пачия крак. Може да се проследи по дължината на бръчките под окото, в линиите причинени от повтарящото се мръщене, както и по дължината на околоустните линии. За цялото лечение на лицето се използват приблизително 40-50 U onabotulinumtoxinA (100-150 s.U). Инжекционните места могат да бъдат модифицирани според тежестта на бръчките. Повторно лечение може да се наложи в някои области за по-задоволителен резултат.
При интрадермалната инжекционна техника токсинът се инжектира по-повърхностно в дермата, където се цели повърхностната част на мускула, а дълбоката част продължава да функционира. По този начин частично третирания мускул увеличава тонуса при покой в останалите мускули.
Процедурата не е удобна за малки мускулни влакна, в които инжекционните места трябва да бъдат прецизни. Тази техника е удачна за отпуснати мускули и кожа, при които отпускащата инжекция може да доведе до нежелан резултат. Може да се използва за омекотяване на линии, предизвикани от повтарящо се движение на мускулите. Инжектирането може да се извърши много рано в процеса на стареене, за да се профилактират и изгладят линиите при покой на лицето. В допълнение има полза за пациенти с мастни натрупвания под долната челюст.
Неприятните последствия от интрадермалната процедура са свързани с инжекционната техника. Твърде дълбоко инжектиране е причина за нежелан резултат, подобно на интрамускулната техника. Токсинът се разпространява към нецелевите мускули и може да причини асиметрична мимика, която се подобрява с времето (обикновено 2-4 седмици).
Интрадермалното приложение има по-кратък ефект, тъй като се инхибира само повърхностната част на мускула.
Интрадермалното подмладяване е адресирано към нуждите на пациентите - да изглеждат спокойни, отпуснати и естествени. Процедурата може да се приложи в комбинация с конвенционалната интрамускулна техника. Интрамускулното инжектиране отпуска мускулите и изглажда бръчките, докато интрадермалното инжектиране запазва известна функция и тонус.
Интрадермалната инжекционна техника е алтернативна процедура, която може да се приложи на цялото лице за освежаване на външния вид и подмладяване на лицето. Техниката може да се приложи като комплементарна процедура на интрамускулната техника, за да се създаде чувство на естествена привлекателност.
