Болните от деменция без право на лекарства от НЗОК
Засегнати от една или друга форма на деменция, са около 100 000 българи, като половината от тях страдат от Алцхаймер.
Данните са от последното проучване на Световната здравна организация и бяха представени от председателя на Конфедерация „Защита на здравето\" Владимир Томов на пресконференция в София.
Той обяви, че в момента, въпреки многото опити за разговори с представители на НЗОК и Министерство на здравеопазването, нито един медикамент, необходим за пациенти с подобни заболявания, не се поема от Здравната каса. Тези разговори потънаха в забвение, коментира Томов и посочи като една от причините за влошената комуникация с отговорните институции честата смяна на здравните министри у нас през последните години.
Въпреки това, обясни той, запитвания за проблемите на болните от деменция са били отправяни до всеки нов ръководител на здравното ведомство, но и към момента медикаментите за тях не са включени в наредба 38. В нея се определя списък на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и храни.
Нито един медикамент по какъвто и да било начин не е предоставян на тези хора, подчерта Томов. По думите му реимбурсацията на лекарствата за болните от деменция ще спомогне и за тяхното „осветляване\", защото в момента никой не знае колко точно са те в България.
Томов изтъкна още, че лечението за такива заболявания възлиза на поне 160 лева на месец, което представлява трудност за много семейства. Много често хората не си купуват лекарства или биват оставяни сами, което води до рязко влошаване на състоянието им. Ако няма финансова подкрепа за семействата, поели грижата за болния, нещата ще замрат и отново ще тъпчем на едно място, коментира той.
От сдружение \"Алцхаймер - България\" припомниха и решението на Комисията по дискриминацията, потвърдено от ВАС, в което се посочва, че невключването на медикаментите в наредба 38 представлява пряка дискриминация по признак \"увреждане\". Всички сме си плащали здравните осигуровки и в момента, в който трябва да получим това, за което сме платили, ни казват - вие не сте приоритет, обобщиха ситуацията от организацията.
По време на пресконференцията бяха представени резултатите от проекта „Дневни центрове за възрастни хора с деменция\" по ОП „Развитие на човешките ресурси\".
Като част от него са изградени два центъра - в центъра на София и в Банкя, които функционират от 24 януари 2011 година.
В тях са полагани грижи за група от 40 възрастни хора - всички с различна форма на деменция и алцхаймер. Според доц. Маргарита Райчева - клиничен психолог в Неврологична клиника на Александровска болница, работила директно с пациентите, в центъра е натрупан изключително ценен опит, който би могъл да се превърне в практика.
Тя подчерта, че болните от Алцхаймер нямат нужда само от медикаментозно лечение, но и от общуване, разговори, творчески занимания, каквито са полагани в новите центрове. В тази връзка от сдружение „Алцхаймер - България\" поискаха функционирането на дневни центрове за болни от деменция и алцхаймер да стане държавно делегирана дейност.
От там припомниха и все по-задълбочаващата се тенденция за застаряване на населението в Европа и изтъкнаха, че правителствата на всяка страна предприемат национални планове в тази насока, съществена част от които е именно лечението на подобни болести. Ние сме готови да предложим на нашето правителство план, обявиха от сдружението.
Данните са от последното проучване на Световната здравна организация и бяха представени от председателя на Конфедерация „Защита на здравето\" Владимир Томов на пресконференция в София.
Той обяви, че в момента, въпреки многото опити за разговори с представители на НЗОК и Министерство на здравеопазването, нито един медикамент, необходим за пациенти с подобни заболявания, не се поема от Здравната каса. Тези разговори потънаха в забвение, коментира Томов и посочи като една от причините за влошената комуникация с отговорните институции честата смяна на здравните министри у нас през последните години.
Въпреки това, обясни той, запитвания за проблемите на болните от деменция са били отправяни до всеки нов ръководител на здравното ведомство, но и към момента медикаментите за тях не са включени в наредба 38. В нея се определя списък на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и храни.
Нито един медикамент по какъвто и да било начин не е предоставян на тези хора, подчерта Томов. По думите му реимбурсацията на лекарствата за болните от деменция ще спомогне и за тяхното „осветляване\", защото в момента никой не знае колко точно са те в България.
Томов изтъкна още, че лечението за такива заболявания възлиза на поне 160 лева на месец, което представлява трудност за много семейства. Много често хората не си купуват лекарства или биват оставяни сами, което води до рязко влошаване на състоянието им. Ако няма финансова подкрепа за семействата, поели грижата за болния, нещата ще замрат и отново ще тъпчем на едно място, коментира той.
От сдружение \"Алцхаймер - България\" припомниха и решението на Комисията по дискриминацията, потвърдено от ВАС, в което се посочва, че невключването на медикаментите в наредба 38 представлява пряка дискриминация по признак \"увреждане\". Всички сме си плащали здравните осигуровки и в момента, в който трябва да получим това, за което сме платили, ни казват - вие не сте приоритет, обобщиха ситуацията от организацията.
По време на пресконференцията бяха представени резултатите от проекта „Дневни центрове за възрастни хора с деменция\" по ОП „Развитие на човешките ресурси\".
Като част от него са изградени два центъра - в центъра на София и в Банкя, които функционират от 24 януари 2011 година.
В тях са полагани грижи за група от 40 възрастни хора - всички с различна форма на деменция и алцхаймер. Според доц. Маргарита Райчева - клиничен психолог в Неврологична клиника на Александровска болница, работила директно с пациентите, в центъра е натрупан изключително ценен опит, който би могъл да се превърне в практика.
Тя подчерта, че болните от Алцхаймер нямат нужда само от медикаментозно лечение, но и от общуване, разговори, творчески занимания, каквито са полагани в новите центрове. В тази връзка от сдружение „Алцхаймер - България\" поискаха функционирането на дневни центрове за болни от деменция и алцхаймер да стане държавно делегирана дейност.
От там припомниха и все по-задълбочаващата се тенденция за застаряване на населението в Европа и изтъкнаха, че правителствата на всяка страна предприемат национални планове в тази насока, съществена част от които е именно лечението на подобни болести. Ние сме готови да предложим на нашето правителство план, обявиха от сдружението.
