Болест на синусовия възел
Синусовият възел е част от възбудно-проводната система на сърцето, естествен пейсмейкър или водач на ритъма на сърцето. Именнно в него възникват импулсите на възбуждане, последвано от провеждането им и достигането до „работния миокард”. Клетките на проводния и съкратителния миокард също притежават свойството спонтанна възбудимост, но при здрав човек, електрофизиологичните особености на миокарда не позволяват проявяването му.
Нормално в синусовия възел, разположен в дясното предсърдие, се зараждат импулси с определена регулярна честота – в рамките на 60 до 100 удара в минута – обозначена като синусов ритъм. Тя при покой е една, а в определени обстоятелства като физическо натоварване, емоционален стрес се увеличава под контрола на нервната система. Състояния на сърдечна честота под 60 удара в минута или над 100 удара в минута при запазен синусов водач на ритъма се означават съответно като синусова брадикардия и синусова тахикардия. Има редица ритъмно-проводни нарушения, при които импулсите на възбуждане не възникват от синусовия възел, пейсмейкър се явява друг компонент от проводната система или патологично променен съкратителен миокард.
Синдромът на болния синусов възел се изявява с промяна във функцията му, водеща до интервали на ниска сърдечна честота, сърдечни паузи, следвани и от периоди на тахикардия. Тези ритъмни смущения може да са асимптомни, но могат и да доведат до сериозна симптоматика, заплаха за здравето и влошаване качеството на живот.
Синдромът на болния синусов възел включва нарушения като синусов арест (невъзможност за генериране на импулс), синусов блок (невъзможност за провеждане на произведения импулс по проводната система), демонстрирани с паузи в електрокардиограмата (над 2 сек), и синусова брадикардия, обикновено редувана с пристъпи на тахикардия (тахи-бради форма). При това тахикардията може да настъпва на фона на предсърдно трептене и предсърдно мъждене. При липса на импулс от страна на даден участък от проводната система, то е възможно възникването на такъв в по-дистален участък от нея – в резултат настъпва заместително съкращение. Както стана въпрос, импулс от дистален участък спрямо синусовия възел нормално не се генерира.
Дисфункция на синусовия възел обикновено се наблюдава след 70 годишна възраст във връзка с дегенеративните промени. Те обикновено ангажират и останалата част от възбудно проводната система, което не позволява своевременна реакция и поемането на пейсирането от друга част, провокирайки и съответната клинична картина при липса на адекватно кръвоснабдяване.
Исхемичната болест на сърцето също има вероятен принос в настъпването на тези дегенеративни промени. Напоследък се говори за промени на ниво електролитни канали, нарушаващи възбудимостта на клетките на синусовия възел, особено в случаите на тахи-бради формата. Заболявания, които смущават функцията на възела са такива като амилоидозата, хемохроматозата, системни заболявания на съединителната тъкан и др.
До брадикардия водят тежък хипотиреоидизъм, хипотермия, напреднало чернодробно заболяване, нарушения в алкално-киселинното равновесие и др. Освен това употребата на някои медикаменти, основно за сърдечно-съдови заболявания, които не провокират нарушения в синусовия възел, могат да демаскират налични такива – бета-блокери, блокери на калциевите канали, антиаритмични средства като амиодарон и др.
Клинично нарушенията в ритъма, наблюдавани при синусова дисфункция могат да се изявят като обща слабост и лесна уморяемост, дължаща се на намаления сърдечен дебит, рядко могат да провокират декомпенсация на придружаваща сърдечна недостатъчност, както и редукция в оросяването на мозъка със замайване, световъртеж, „потъване“ до загуба на съзнание.
Последните се дължат на по-големи сърдечни паузи, породени от липса на зараждане на импулс в синусовия възел (синусов арест) или невъзможност за провеждането му по проводните пътища (пълен синусов блок). Чувство за сърцебиене съпровожда епизодите на тахикардия. По време на такава при предсърдни мъждене или предсърдно трептене се създават условия за тромбообразуване – предпоставка за мосъчно-съдов инцидент при тромбемболизъм.
За диагностицирането на болест на синусовия възел от ключово значение е корелацията между клиничната картина и регистирани при ЕКГ промени. Обикновено в тези случаи диагностичен метод на избор е 24-часовото ЕКГ мониториране – холтер ЕКГ, който обаче също не демонстрира точната връзка с клиничната картина.
Сред критериите за поставяне на диагнозата болест на синусовия възел са брадикрадия в покой – с честота под 55-60 удара в минута; наличие на синусови паузи над 2 секунди, регистриране на синусов блок, невъзможност за достигане на 70-80% от предвижданата сърдечна честота при максимални физическо натоварване (220-възрастта).
Лечението при болест на синусовия възел се състои в импплантацията на пейсмейкър. Апаратът се поставя подкожно под ключицата при минимално инвазивна процедура.
Индивидуално се подхожда при избора на пейсмейкър – дали да се пейсира само предсърдията или и предсърдията и камерите. Втората възможност е показана при висок риск от настъпването на други проводни нарушения (AV блок).
Нормално в синусовия възел, разположен в дясното предсърдие, се зараждат импулси с определена регулярна честота – в рамките на 60 до 100 удара в минута – обозначена като синусов ритъм. Тя при покой е една, а в определени обстоятелства като физическо натоварване, емоционален стрес се увеличава под контрола на нервната система. Състояния на сърдечна честота под 60 удара в минута или над 100 удара в минута при запазен синусов водач на ритъма се означават съответно като синусова брадикардия и синусова тахикардия. Има редица ритъмно-проводни нарушения, при които импулсите на възбуждане не възникват от синусовия възел, пейсмейкър се явява друг компонент от проводната система или патологично променен съкратителен миокард.
Синдромът на болния синусов възел се изявява с промяна във функцията му, водеща до интервали на ниска сърдечна честота, сърдечни паузи, следвани и от периоди на тахикардия. Тези ритъмни смущения може да са асимптомни, но могат и да доведат до сериозна симптоматика, заплаха за здравето и влошаване качеството на живот.
Синдромът на болния синусов възел включва нарушения като синусов арест (невъзможност за генериране на импулс), синусов блок (невъзможност за провеждане на произведения импулс по проводната система), демонстрирани с паузи в електрокардиограмата (над 2 сек), и синусова брадикардия, обикновено редувана с пристъпи на тахикардия (тахи-бради форма). При това тахикардията може да настъпва на фона на предсърдно трептене и предсърдно мъждене. При липса на импулс от страна на даден участък от проводната система, то е възможно възникването на такъв в по-дистален участък от нея – в резултат настъпва заместително съкращение. Както стана въпрос, импулс от дистален участък спрямо синусовия възел нормално не се генерира.
Дисфункция на синусовия възел обикновено се наблюдава след 70 годишна възраст във връзка с дегенеративните промени. Те обикновено ангажират и останалата част от възбудно проводната система, което не позволява своевременна реакция и поемането на пейсирането от друга част, провокирайки и съответната клинична картина при липса на адекватно кръвоснабдяване.
Исхемичната болест на сърцето също има вероятен принос в настъпването на тези дегенеративни промени. Напоследък се говори за промени на ниво електролитни канали, нарушаващи възбудимостта на клетките на синусовия възел, особено в случаите на тахи-бради формата. Заболявания, които смущават функцията на възела са такива като амилоидозата, хемохроматозата, системни заболявания на съединителната тъкан и др.
До брадикардия водят тежък хипотиреоидизъм, хипотермия, напреднало чернодробно заболяване, нарушения в алкално-киселинното равновесие и др. Освен това употребата на някои медикаменти, основно за сърдечно-съдови заболявания, които не провокират нарушения в синусовия възел, могат да демаскират налични такива – бета-блокери, блокери на калциевите канали, антиаритмични средства като амиодарон и др.
Клинично нарушенията в ритъма, наблюдавани при синусова дисфункция могат да се изявят като обща слабост и лесна уморяемост, дължаща се на намаления сърдечен дебит, рядко могат да провокират декомпенсация на придружаваща сърдечна недостатъчност, както и редукция в оросяването на мозъка със замайване, световъртеж, „потъване“ до загуба на съзнание.
Последните се дължат на по-големи сърдечни паузи, породени от липса на зараждане на импулс в синусовия възел (синусов арест) или невъзможност за провеждането му по проводните пътища (пълен синусов блок). Чувство за сърцебиене съпровожда епизодите на тахикардия. По време на такава при предсърдни мъждене или предсърдно трептене се създават условия за тромбообразуване – предпоставка за мосъчно-съдов инцидент при тромбемболизъм.
За диагностицирането на болест на синусовия възел от ключово значение е корелацията между клиничната картина и регистирани при ЕКГ промени. Обикновено в тези случаи диагностичен метод на избор е 24-часовото ЕКГ мониториране – холтер ЕКГ, който обаче също не демонстрира точната връзка с клиничната картина.
Сред критериите за поставяне на диагнозата болест на синусовия възел са брадикрадия в покой – с честота под 55-60 удара в минута; наличие на синусови паузи над 2 секунди, регистриране на синусов блок, невъзможност за достигане на 70-80% от предвижданата сърдечна честота при максимални физическо натоварване (220-възрастта).
Лечението при болест на синусовия възел се състои в импплантацията на пейсмейкър. Апаратът се поставя подкожно под ключицата при минимално инвазивна процедура.
Индивидуално се подхожда при избора на пейсмейкър – дали да се пейсира само предсърдията или и предсърдията и камерите. Втората възможност е показана при висок риск от настъпването на други проводни нарушения (AV блок).
