Болест на Пертес
Болестта на Пертес се характеризира с исхемично (поради обезкървяване) размекване и счупвания на главата на бедрената кост поради смущения в кръвообращението. Болестта се наблюдава при деца, предимно момчета между 4 и 12 годишна възраст. Засяга се обикновено единия крайник и водещи симптоми са накуцването и болката в бедрото. Целта на лечението е осигуряване на оптимални условия за възстановяване на главата на бедрената кост, така че функцията на тазобедрената става да се запази.
Болестта на Пертес се характеризира със смущения в кръвоснабдяването на бедрената глава в резултат на различни етиологични причини.
Най-честите причини за развитие на заболяването могат да бъдат следните:
Травматични причини - травмата предизвиква запушване на кръвоностните съдове, кръвоснабдяващи даден участък и той изпада в некроза.
Инфекциозни причини - заболяването започва след отзвучало инфекциозно заболяване, а в някои случаи е доказано наличието на болестетворните бактерии - стафилококи.
Ендокринни и метаболитни нарушения
Емболична теория - твърди се, че емболи запушват кръвоносните съдове, които отговарят за оросяването на главата на бедрената кост.
Бедрената кост се кръвоснабдява от артерия (a.circumflexa posterior), при запушването или стесняването на която (по-често на нейни клонове) се стига до нарушения в оросяването и се стига до обезкървяване (исхемия). Части от главата на бедрената кост не могат да се изхранват, което предизвиква масовото загиване на костни клетки (некроза) в засегнатите райони. То вече води до нейното размекване, а при напреднал процес се получават и счупвания.
До няколко месеца изхранващите кръвоносни съдове се възстановяват и костта започва да се оросява отново. По този начин се регенерира главата на бедрената кост, която трябва да има сферична форма. В противен случай функцията на тазобедрената става ще бъде затруднена.
Целта на лечението на болестта на Пертес е предпазването от деформации на бедрената кост и тазобедрената става.
Характеризира се със следните симптоми:
Накуцване, което може да се влоши до тежка степен в първите няколко седмици на заболяването
Болка в хълбока и околните тъкани. Болката може да се премества към коляното или нагоре. Понякога болката дори може да се усеща в коляното вместо в горната част на бедрото (отразена болка).
Скованост и намален обсег на движенията в тазобедрената става
С времето засегнатият крак може да стане по-тънък поради атрофия на мускулите
Засегнатият крак може да изглежда по-къс от другия.
иагностицирането се прави въз основа на симптомите на болното дете в комбинация с характерната находка от образната диагностика. Често симптомите на болестта на Пертес се появяват в сравнително късна фаза и провеждането на рентгеново изследване е достатъчно за поставянето на диагноза.
При сцинтиграфско изследване ранен радиологичен белег при болестта на Пертес може да бъде липсата на натрупване на радионуклид в цялата феморална глава. Ядрено-магнитният резонанс диагностицира това заболяване преди рентгенографиите да станат абнормални. Костната сцинтиграфия е по чувствителна от ЯМР т.е. феморалната глава се вижда напълно \"студена\". Когато детето само съобщи за оплакванията си, то рентгенологичните промени са на лице.
Аваскуларната некроза (загиването на клетки) на Пертес протича в няколко фази:
Начален стадий – може да е без изменения или да е на лице субхондрално разположена лентовидна остеопоротична зона в главата и шийката на бедрената кост.
Некротична фаза (фаза на импресионното фрактуриране) – главата на бедрената кост се уплътнява, ставните очертания са неравни и ставната кухина разширена.
Стадий на секвестриране – секвестрация на ядрото на главата, разширява се сянката на епифизарната ивица, появяват се периостални наслагваниия и субхондрална остеопороза в областта на бедрената шийка. След трета фаза има два пътя на развитие: на репарация или на трайни последствия.
Стадий на възстановяването – при репарацията се реконструира формата на главата на бедрената кост до пълното изчезване на фрагментацията (клинично и рентгенологично оздравяване).
Стадия на остатъчните изменения – като трайни последствия може да има каскетовидно деформиране и уплътняване на главата на фемура. Остатъчните деформации могат да са coxa plana, coxa magna и coxa vara.
Лечението включва оптимални грижи за съхраняването на нормалната сферична форма на бедрената глава и правилното функциониране на тазобедрената става. В по-тежки случаи се налага хирургично лечение.
Болестта на Пертес се характеризира със смущения в кръвоснабдяването на бедрената глава в резултат на различни етиологични причини.
Най-честите причини за развитие на заболяването могат да бъдат следните:
Травматични причини - травмата предизвиква запушване на кръвоностните съдове, кръвоснабдяващи даден участък и той изпада в некроза.
Инфекциозни причини - заболяването започва след отзвучало инфекциозно заболяване, а в някои случаи е доказано наличието на болестетворните бактерии - стафилококи.
Ендокринни и метаболитни нарушения
Емболична теория - твърди се, че емболи запушват кръвоносните съдове, които отговарят за оросяването на главата на бедрената кост.
Бедрената кост се кръвоснабдява от артерия (a.circumflexa posterior), при запушването или стесняването на която (по-често на нейни клонове) се стига до нарушения в оросяването и се стига до обезкървяване (исхемия). Части от главата на бедрената кост не могат да се изхранват, което предизвиква масовото загиване на костни клетки (некроза) в засегнатите райони. То вече води до нейното размекване, а при напреднал процес се получават и счупвания.
До няколко месеца изхранващите кръвоносни съдове се възстановяват и костта започва да се оросява отново. По този начин се регенерира главата на бедрената кост, която трябва да има сферична форма. В противен случай функцията на тазобедрената става ще бъде затруднена.
Целта на лечението на болестта на Пертес е предпазването от деформации на бедрената кост и тазобедрената става.
Характеризира се със следните симптоми:
Накуцване, което може да се влоши до тежка степен в първите няколко седмици на заболяването
Болка в хълбока и околните тъкани. Болката може да се премества към коляното или нагоре. Понякога болката дори може да се усеща в коляното вместо в горната част на бедрото (отразена болка).
Скованост и намален обсег на движенията в тазобедрената става
С времето засегнатият крак може да стане по-тънък поради атрофия на мускулите
Засегнатият крак може да изглежда по-къс от другия.
иагностицирането се прави въз основа на симптомите на болното дете в комбинация с характерната находка от образната диагностика. Често симптомите на болестта на Пертес се появяват в сравнително късна фаза и провеждането на рентгеново изследване е достатъчно за поставянето на диагноза.
При сцинтиграфско изследване ранен радиологичен белег при болестта на Пертес може да бъде липсата на натрупване на радионуклид в цялата феморална глава. Ядрено-магнитният резонанс диагностицира това заболяване преди рентгенографиите да станат абнормални. Костната сцинтиграфия е по чувствителна от ЯМР т.е. феморалната глава се вижда напълно \"студена\". Когато детето само съобщи за оплакванията си, то рентгенологичните промени са на лице.
Аваскуларната некроза (загиването на клетки) на Пертес протича в няколко фази:
Начален стадий – може да е без изменения или да е на лице субхондрално разположена лентовидна остеопоротична зона в главата и шийката на бедрената кост.
Некротична фаза (фаза на импресионното фрактуриране) – главата на бедрената кост се уплътнява, ставните очертания са неравни и ставната кухина разширена.
Стадий на секвестриране – секвестрация на ядрото на главата, разширява се сянката на епифизарната ивица, появяват се периостални наслагваниия и субхондрална остеопороза в областта на бедрената шийка. След трета фаза има два пътя на развитие: на репарация или на трайни последствия.
Стадий на възстановяването – при репарацията се реконструира формата на главата на бедрената кост до пълното изчезване на фрагментацията (клинично и рентгенологично оздравяване).
Стадия на остатъчните изменения – като трайни последствия може да има каскетовидно деформиране и уплътняване на главата на фемура. Остатъчните деформации могат да са coxa plana, coxa magna и coxa vara.
Лечението включва оптимални грижи за съхраняването на нормалната сферична форма на бедрената глава и правилното функциониране на тазобедрената става. В по-тежки случаи се налага хирургично лечение.
