Болест на Мениер
Мениеровата болест, още известна като болест на Мениер, е нарушение на вътрешното ухо, което засяга слуха и равновесието в различна степен. Характеризира се с епизоди на световъртеж, шум в ушите и чувство на натиск в засегнатото ухо, последвани от прогресивна загуба на слуха, обикновено едностранно. Мениеровата болест се причинява от разширяване на лимфните съдове, което причинява дренаж на ендолимфата (течността във вътрешното ухо).
Заболяването може да засегне всеки, но се предполага, че съществува известно генетично предразположение. Симптомите му варират в голяма степен – мениеровата болест може да причини както лек дискомфорт, така и да доведе до хронично инвалидизиращо състояние.
Симптомите на болестта на Мениер са резултат от промяната на обема на течности във вътрешното ухо и по-точно в част от него, наречена лабиринт. Последният се състои от две части костен лабиринт и ципест лабиринт. В ципестия лабиринт, който се намира в костния, се намират рецепторните клетки на слуховата сетивност и вестибуларния апарат. Той е запълнен с течност, наречена ендолимфа. При накланянето и завъртането на главата тази течност се движи, което кара сетивните клетки в ципестия лабиринт да изпращат сигнали до мозъка за положението на главата и тялото в пространството. Увеличението на ендолимфата обаче може да причини раздуване или разширяване на ципестия лабиринт – състояние, известно като ендолимфатичен хидропс.
Голяма част от експертите смятат, че поради увеличеното налягане в ципестия лабиринт той може да се увреди и „пукне”. В резултат на това ендолимфата ще се смеси с перилимфата – друга течност във вътрешното ухо, която заема пространството между ципестия и костния лабиринт във вътрешното ухо. Това смесване може да причини на симптомите на мениеровата болест, смятат част от експертите в областта. В същото време се предполагат и други възможни причини за заболяването, включително екологични фактори и вирусни инфекции, както и биологични фактори.
Симптомите на болестта възникнат внезапно без видима причина с пристъпен характер. Тяхната честота не е определена – оплаквания могат да се появят по всяко време всеки ден, седмица, месец или веднъж годишно.
Световъртежът е най-характерният симптом на заболяването. Той почти винаги се придружава обикновено от гадене, повдигане, а понякога и повръщане. По-рядко се наблюдава и главоболие.
По време на пристъпа равновесието е нарушено до степен, че болният не може да се движи, нито да седи. Той заема принудително положение в леглото. Лицето му е бледо и обляно в студена пот. Пулсът е забавен, като в някои случаи има и понижение на температурата. Болните се оплакват от повишена чувствителност към светлина (фотофобия), а освен това всяка промяна в положението на тялото и главата засилват симптомите на пристъпа.
При прегледа на болния се установява нистагъм към засегнатото око. Нистагъмът представлява неволеви движения на окото, характеризиращи се с бърза и бавна фаза.
Описаните симптоми обикновено са характерни само за първите кризи на мениерова болест. Следващите пристъпи обикновено са по-слаби и водят само до неразположение на болния.
Симптомите на болестта на Мениер изчезват напълно след пристъпа с изключение на намалението на слуха. Повтарянето на няколко пристъпа води до трайно намаление на слуха.
Лечението на заболяването не е лека задача пред пациента и лекуващия лекар. Въпреки че все още не съществува дефинитивно лечение на болестта, известно разреждане на пристъпите и смекчаване на симптомите се постига с намаляване на задръжката на течности в организма. Хората с мениер трябва да спазват безсолна диета, да избягват кофеина и лекарства, които биха довели до задържането на течности. Спирането на тютюнопушенето и намаляването на всекидневния стрес също имат благоприятен ефект върху състоянието на пациента. Приемат се лекарства за подобряване на оросяването на лабиринта.
Последно средство на избор остава оперативната намеса поради своите сериозни странични ефекти и потенциалните усложнения. Тя се прилага в случаите, когато световъртежът възпрепятства извършването на ежедневните дейности на човека и води до значително понижаване на качеството на живот. Най-често се използват следните оперативни техники:лабиринтектомия и селективна невректомия на вестибуларния нерв.
Заболяването може да засегне всеки, но се предполага, че съществува известно генетично предразположение. Симптомите му варират в голяма степен – мениеровата болест може да причини както лек дискомфорт, така и да доведе до хронично инвалидизиращо състояние.
Симптомите на болестта на Мениер са резултат от промяната на обема на течности във вътрешното ухо и по-точно в част от него, наречена лабиринт. Последният се състои от две части костен лабиринт и ципест лабиринт. В ципестия лабиринт, който се намира в костния, се намират рецепторните клетки на слуховата сетивност и вестибуларния апарат. Той е запълнен с течност, наречена ендолимфа. При накланянето и завъртането на главата тази течност се движи, което кара сетивните клетки в ципестия лабиринт да изпращат сигнали до мозъка за положението на главата и тялото в пространството. Увеличението на ендолимфата обаче може да причини раздуване или разширяване на ципестия лабиринт – състояние, известно като ендолимфатичен хидропс.
Голяма част от експертите смятат, че поради увеличеното налягане в ципестия лабиринт той може да се увреди и „пукне”. В резултат на това ендолимфата ще се смеси с перилимфата – друга течност във вътрешното ухо, която заема пространството между ципестия и костния лабиринт във вътрешното ухо. Това смесване може да причини на симптомите на мениеровата болест, смятат част от експертите в областта. В същото време се предполагат и други възможни причини за заболяването, включително екологични фактори и вирусни инфекции, както и биологични фактори.
Симптомите на болестта възникнат внезапно без видима причина с пристъпен характер. Тяхната честота не е определена – оплаквания могат да се появят по всяко време всеки ден, седмица, месец или веднъж годишно.
Световъртежът е най-характерният симптом на заболяването. Той почти винаги се придружава обикновено от гадене, повдигане, а понякога и повръщане. По-рядко се наблюдава и главоболие.
По време на пристъпа равновесието е нарушено до степен, че болният не може да се движи, нито да седи. Той заема принудително положение в леглото. Лицето му е бледо и обляно в студена пот. Пулсът е забавен, като в някои случаи има и понижение на температурата. Болните се оплакват от повишена чувствителност към светлина (фотофобия), а освен това всяка промяна в положението на тялото и главата засилват симптомите на пристъпа.
При прегледа на болния се установява нистагъм към засегнатото око. Нистагъмът представлява неволеви движения на окото, характеризиращи се с бърза и бавна фаза.
Описаните симптоми обикновено са характерни само за първите кризи на мениерова болест. Следващите пристъпи обикновено са по-слаби и водят само до неразположение на болния.
Симптомите на болестта на Мениер изчезват напълно след пристъпа с изключение на намалението на слуха. Повтарянето на няколко пристъпа води до трайно намаление на слуха.
Лечението на заболяването не е лека задача пред пациента и лекуващия лекар. Въпреки че все още не съществува дефинитивно лечение на болестта, известно разреждане на пристъпите и смекчаване на симптомите се постига с намаляване на задръжката на течности в организма. Хората с мениер трябва да спазват безсолна диета, да избягват кофеина и лекарства, които биха довели до задържането на течности. Спирането на тютюнопушенето и намаляването на всекидневния стрес също имат благоприятен ефект върху състоянието на пациента. Приемат се лекарства за подобряване на оросяването на лабиринта.
Последно средство на избор остава оперативната намеса поради своите сериозни странични ефекти и потенциалните усложнения. Тя се прилага в случаите, когато световъртежът възпрепятства извършването на ежедневните дейности на човека и води до значително понижаване на качеството на живот. Най-често се използват следните оперативни техники:лабиринтектомия и селективна невректомия на вестибуларния нерв.
