Болест на Алцхаймер
Болестта на Алцхаймер е необратимо дегенеративно заболяване, което започва неусетно с неспецифични симптоми, прогресира постепенно и води до прогресивно влошаване в рамките на няколко до десет години – средностатистически 7 години.
Въпреки че болестта се отличава с индивидуални различия и може да протече по различен начин при всеки болен, съществуват голям характерни симптоми. Най-ранните симптоми на Алцхаймер често се припокриват със „свързани със остаряването” проблеми или с възникването на депресия. През първия стадий (на амнезия) на заболяването най-честият симптом е загубата на краткотрайната памет и проблеми в заучаването на нови факти.
С прогресирането на болестта симптомите се задълбочават и болният навлиза неусетно във втория стадий на заболяването. Наблюдават се:
Обърканост
Раздразнимост
Агресия
Чести промени в настроението
Трудности в говора
Загуба на дългосрочната памет за изминали отдавна събития и хора
Асоциално поведение и затваряне в себе си
В крайния стадий болните не могат да се грижат сами за себе си, да общуват, да се обслужват и дори да се хранят самостоятелно. Заболяването завършва с летален край.
Диагнозата се поставя от невролог след щателен преглед с извършването на когнитивни тестове. При появата на някои от по-горните оплаквания се обърнете към лекар, защото ранното откриване на заболяването е от съществено решение за неговото лечение. Взема се под внимание когнитивното нарушение, неговата давност и прогресия, както и затрудненията на болния при извършване на обичайните му дейности. Трябва да се изключат всички други възможни причини за деменция като инфекциозни, съдови, токсични, недоимъчни, психични и др.
Ако суспектният страда от депресия, трябва да се причини, дали тя е причина за дефита на познавателните функции или е резултат от болестта на Алцхаймер.
Специфични изследвания за диагностицирането на деменция са когнитивните тестове, с помощта на които се определя, какъв е умствения дефицит.
По преценка на лекуващия лекар могат да се направят мозъчен скенер или магнитен резонанс.
Заболяването е обект на медицинския предмет неврология и се лекува от невролог. Ранното диагностициране и лечение на заболяването намалява симптомите и забавя значително прогресията на Алцхаймер. За съжаление все още няма дефинитивно лечение.
Очакваната продължителност на живота на хора с Алцхаймер е намалена. Продължителността на живот след поставянето на диагноза е средно 7 години. По-малко от 3% от пациентите живеят повече от 14 години.
Редовните интелектуални занимания като играта на шах и честите социални контакти са свързани с понижен риск от развитие на Алцхаймер, твърдят няколко епидемиологични проучвания. Въпреки това според специалистите все още няма ясни доказателства, които да сочат, че определени дейности са ефективни в превенцията от Алцхаймер. Смята се, че съществува зависимост между начина на живот и развитието на Алцхаймер.
Въпреки че болестта се отличава с индивидуални различия и може да протече по различен начин при всеки болен, съществуват голям характерни симптоми. Най-ранните симптоми на Алцхаймер често се припокриват със „свързани със остаряването” проблеми или с възникването на депресия. През първия стадий (на амнезия) на заболяването най-честият симптом е загубата на краткотрайната памет и проблеми в заучаването на нови факти.
С прогресирането на болестта симптомите се задълбочават и болният навлиза неусетно във втория стадий на заболяването. Наблюдават се:
Обърканост
Раздразнимост
Агресия
Чести промени в настроението
Трудности в говора
Загуба на дългосрочната памет за изминали отдавна събития и хора
Асоциално поведение и затваряне в себе си
В крайния стадий болните не могат да се грижат сами за себе си, да общуват, да се обслужват и дори да се хранят самостоятелно. Заболяването завършва с летален край.
Диагнозата се поставя от невролог след щателен преглед с извършването на когнитивни тестове. При появата на някои от по-горните оплаквания се обърнете към лекар, защото ранното откриване на заболяването е от съществено решение за неговото лечение. Взема се под внимание когнитивното нарушение, неговата давност и прогресия, както и затрудненията на болния при извършване на обичайните му дейности. Трябва да се изключат всички други възможни причини за деменция като инфекциозни, съдови, токсични, недоимъчни, психични и др.
Ако суспектният страда от депресия, трябва да се причини, дали тя е причина за дефита на познавателните функции или е резултат от болестта на Алцхаймер.
Специфични изследвания за диагностицирането на деменция са когнитивните тестове, с помощта на които се определя, какъв е умствения дефицит.
По преценка на лекуващия лекар могат да се направят мозъчен скенер или магнитен резонанс.
Заболяването е обект на медицинския предмет неврология и се лекува от невролог. Ранното диагностициране и лечение на заболяването намалява симптомите и забавя значително прогресията на Алцхаймер. За съжаление все още няма дефинитивно лечение.
Очакваната продължителност на живота на хора с Алцхаймер е намалена. Продължителността на живот след поставянето на диагноза е средно 7 години. По-малко от 3% от пациентите живеят повече от 14 години.
Редовните интелектуални занимания като играта на шах и честите социални контакти са свързани с понижен риск от развитие на Алцхаймер, твърдят няколко епидемиологични проучвания. Въпреки това според специалистите все още няма ясни доказателства, които да сочат, че определени дейности са ефективни в превенцията от Алцхаймер. Смята се, че съществува зависимост между начина на живот и развитието на Алцхаймер.
