Бактериален вагинит
Вагинитът представлява възпаление на лигавицата (повърхностния слой) на вулвата, вагината или и двете заедно. Вагинитите са най-честата причина за консултация с лекар при жените. Вагинитите, като възпалителен процес, могат да имат различна етиология (причинители), като в около 30% от случаите се дължат на бактерии - бактериални вагинити.
Вагината е орган, който има богата бактериална флора, която поддържа нормално рН (киселинност на средата), необходима за нормалното функциониране. Нормални бактериални видове населяващи вагината са Lactobabacillus, Gardnerella vaginalis, Corynebacterium, Streptococcus viridans, Streptococcus agalacttiae (serogroupe B), Enterococcus, някои анаероби и др. При нормални условия вагиналното рН е по-ниско от 4.5, което е кисела среда, ограничаваща растежа на бактериите.
При нарушаване на баланса и броя на бактериите или наличие на нови необичайни и патогени видове се развива възпалитен процес - вагиноза. Едни от честите причинители на бактериална вагиноза са видовете Chlamydia, Mycoplasma hominis, Ureaplasma, Peptostreptococcus, Streptococcus A, Pneumococcus, Listeria monocytogenes, Haemophilus influenzae, Helicobacter и др.
Освен бактериите, които са причинители на вагинит в 30% от случаите, вагинит може да бъде предизвикан и от гъбичките Candida в 25%, 5% от Trichomonas vaginalis, в останалите 40% вагинитите имат смесена етиология. Повече от 70% от жените са имали вагинит поне един път в живота. Заболяването се развива след общо заболяване на организма, нарушаване на имунните механизми по различни причини, след антибиотично лечение за гъбичните вагинити. Предаван по сексуален път е единствено трихомонасния вагинит.
Освен инфекциозна етиология, вагинитите могат да бъдат и следствие на неифекциозни фактори, като травматизъм, чужди тела, свръхчувствителност към латекс и презервативи, спермициди, при кожни заболявания - екземи, псориазис, лечение с антибиотици и др.
Често пъти вагинитите могат да протекат безсимптомно. В останалата част от случаите заболяването се характеризира с увеличена вагинална секреция с белезникав цвят, неприятен мирис, усещане за бодежи и парене, силен сърбеж, парене при уриниране, болезненост при сексуални контакти. При някои от причинители вагиналната секреция има специфичен цвят и миризма и може да бъде разпозната от лекаря без специални микробиологични изследвания.
Един от най-честите поводи за консултация с лекар при жените са оплакванията при вагинит. След щателно описание на симптомите, началото и развитието на заболяването и преглед, гинекологът поставя диагнозата вагинит. При измерване на вагиналното рН, то е увеличено над 4.5, което не е обичайното за тази кисела среда.
В някои от случаите по специфичните белези на вагиналаната секреция и измененията по лигавицата може да бъде определен конкретния причинител на инфекцията. В друга част от случаите гинекологът преценява необходимостта от микробиологично изследване на вагинален секрет и идентифициране на конкретния бактериален причинител и определяне на неговата чувствителност към антибиотици.
Превенцията и лечението на вулво-вагинита включва задължителна стриктна вулвовагиналана хигиена. Избягване на измиване на ректума в посока на вагината, почистване след дефекация в посока отпред назад с цел избягване контаминацията на вагината с ректалната флора са основни хигиенни правила. Не се препоръчват широко разпространените вагинални душове. Препоръчително е носенето на чорапогащи с памучна част между краката, дрехи които не задържат влагата. Вредни са силно стегнатите дънки и панталони. Не се препоръчва употребата на антибиотици по различни причини без лекарско предписание. Препоръчва се употребата на презерватив.
Лечението на инфекциозните вагинити включва антибиотични и противогъбични препарати, които се прилагат под формата на кремове, вагинални глобули, приложени локално, или системно лечение с перорални таблетки в някои от случаите. Често използвани препарати са Metronidazole, Clotrimazole, Miconazole, Clindamycine и др. Лечение на сексуалния партньор се налага само в случаите на трихомонас-вагинита.
При липса или неадекватно лечение вулвовагинитите могат да доведат до тежки усложения.
Съседните генитални органи могат също да бъдат инфектирани и състоянието да се усложни с развитие на салпингит (възпаление на маточните тръби). Салпингитът е често усложнение след хламидийна инфекция. Салпингитът от своя страна е честа причина за ектопични бременности и дори за инфертилитет. Вулвовагинтите са предпоставка за усложнения по време на бременност, като преждевременно раждане, по-голяма честота на цезарови сечения и др.
Вагината е орган, който има богата бактериална флора, която поддържа нормално рН (киселинност на средата), необходима за нормалното функциониране. Нормални бактериални видове населяващи вагината са Lactobabacillus, Gardnerella vaginalis, Corynebacterium, Streptococcus viridans, Streptococcus agalacttiae (serogroupe B), Enterococcus, някои анаероби и др. При нормални условия вагиналното рН е по-ниско от 4.5, което е кисела среда, ограничаваща растежа на бактериите.
При нарушаване на баланса и броя на бактериите или наличие на нови необичайни и патогени видове се развива възпалитен процес - вагиноза. Едни от честите причинители на бактериална вагиноза са видовете Chlamydia, Mycoplasma hominis, Ureaplasma, Peptostreptococcus, Streptococcus A, Pneumococcus, Listeria monocytogenes, Haemophilus influenzae, Helicobacter и др.
Освен бактериите, които са причинители на вагинит в 30% от случаите, вагинит може да бъде предизвикан и от гъбичките Candida в 25%, 5% от Trichomonas vaginalis, в останалите 40% вагинитите имат смесена етиология. Повече от 70% от жените са имали вагинит поне един път в живота. Заболяването се развива след общо заболяване на организма, нарушаване на имунните механизми по различни причини, след антибиотично лечение за гъбичните вагинити. Предаван по сексуален път е единствено трихомонасния вагинит.
Освен инфекциозна етиология, вагинитите могат да бъдат и следствие на неифекциозни фактори, като травматизъм, чужди тела, свръхчувствителност към латекс и презервативи, спермициди, при кожни заболявания - екземи, псориазис, лечение с антибиотици и др.
Често пъти вагинитите могат да протекат безсимптомно. В останалата част от случаите заболяването се характеризира с увеличена вагинална секреция с белезникав цвят, неприятен мирис, усещане за бодежи и парене, силен сърбеж, парене при уриниране, болезненост при сексуални контакти. При някои от причинители вагиналната секреция има специфичен цвят и миризма и може да бъде разпозната от лекаря без специални микробиологични изследвания.
Един от най-честите поводи за консултация с лекар при жените са оплакванията при вагинит. След щателно описание на симптомите, началото и развитието на заболяването и преглед, гинекологът поставя диагнозата вагинит. При измерване на вагиналното рН, то е увеличено над 4.5, което не е обичайното за тази кисела среда.
В някои от случаите по специфичните белези на вагиналаната секреция и измененията по лигавицата може да бъде определен конкретния причинител на инфекцията. В друга част от случаите гинекологът преценява необходимостта от микробиологично изследване на вагинален секрет и идентифициране на конкретния бактериален причинител и определяне на неговата чувствителност към антибиотици.
Превенцията и лечението на вулво-вагинита включва задължителна стриктна вулвовагиналана хигиена. Избягване на измиване на ректума в посока на вагината, почистване след дефекация в посока отпред назад с цел избягване контаминацията на вагината с ректалната флора са основни хигиенни правила. Не се препоръчват широко разпространените вагинални душове. Препоръчително е носенето на чорапогащи с памучна част между краката, дрехи които не задържат влагата. Вредни са силно стегнатите дънки и панталони. Не се препоръчва употребата на антибиотици по различни причини без лекарско предписание. Препоръчва се употребата на презерватив.
Лечението на инфекциозните вагинити включва антибиотични и противогъбични препарати, които се прилагат под формата на кремове, вагинални глобули, приложени локално, или системно лечение с перорални таблетки в някои от случаите. Често използвани препарати са Metronidazole, Clotrimazole, Miconazole, Clindamycine и др. Лечение на сексуалния партньор се налага само в случаите на трихомонас-вагинита.
При липса или неадекватно лечение вулвовагинитите могат да доведат до тежки усложения.
Съседните генитални органи могат също да бъдат инфектирани и състоянието да се усложни с развитие на салпингит (възпаление на маточните тръби). Салпингитът е често усложнение след хламидийна инфекция. Салпингитът от своя страна е честа причина за ектопични бременности и дори за инфертилитет. Вулвовагинтите са предпоставка за усложнения по време на бременност, като преждевременно раждане, по-голяма честота на цезарови сечения и др.
