Аутизъм
Аутизмът представлява нарушение на мозъчната функция, което възпрепятства нормалните процеси на комуникация и социализиране на човек и му пречи да организира и разбира информацията, която получава чрез своите сетива. При това състояние различните области на мозъчната кора не могат да осъществяват контакт по между си.
Честотата на аутизма възлиза на около 20-60 случая на 10.000 деца (Petermann, Niebank & Scheithauer, 2004). Момчетата са 3-4 пъти по-засегнати в сравнение с момичетата.
Данните за честотата на аутизма през последните години в Съединените щати сочат ръст на броя диагностицирани случаи (Fonnbonne, 2003b; Wing & Potter, 2002). Този скок се обяснява по-скоро с увеличаване на чувствителността към аутизма сред населението и по-добрите диагностични критерии - факт е, че броят на диагностицирани други разстройства като шизофрения и хиперактивност пада за сметка на аутизма (Shattuck, 2006).
Аутизмът понякога се съчетава с други увреждания, като например синдром на Даун, епилепсия, синдром на Рет или множествена склероза.
Въпреки големия напредък в лечението на аутизъм повечето хора с това състояние винаги ще имат проблеми със социализацията в обществото и общуването. Въпреки това ранното поставяне на диагноза и своевременното лечение на състоянието ще помогне на хората с аутизъм да достигнат до своя пълен потенциал. Опитът показва, че най-добрата терапия за хората с аутизъм е ранното и специализирано обучение, което прави околната среда по-приемлива за тях и е насочено към специфичните дефицити на всеки отделен човек, т.е. индивидуализирано.
Аутизмът спада към групата на генерализираните разстройства на развитието (ГРР, англ. PDDs), известна още като аутистичен спектър. Сравнително често аутизмът може да бъде сбъркан с останалите състояния от тази група като например със синдрома на Аспергер.
В друг случай, когато детето показва поведение подобно на аутист, но не спазва всички критерии на състоянието, се поставя диагноза PDD-NOS (not otherwise specified - неспецифицирано по друг начин) или често се използва само PDD. Съществуват още известен брой други състояния с подобна симптоматика, които могат да се изявят самостоятелно или заедно с аутизма.
Честотата на аутизма възлиза на около 20-60 случая на 10.000 деца (Petermann, Niebank & Scheithauer, 2004). Момчетата са 3-4 пъти по-засегнати в сравнение с момичетата.
Данните за честотата на аутизма през последните години в Съединените щати сочат ръст на броя диагностицирани случаи (Fonnbonne, 2003b; Wing & Potter, 2002). Този скок се обяснява по-скоро с увеличаване на чувствителността към аутизма сред населението и по-добрите диагностични критерии - факт е, че броят на диагностицирани други разстройства като шизофрения и хиперактивност пада за сметка на аутизма (Shattuck, 2006).
Аутизмът понякога се съчетава с други увреждания, като например синдром на Даун, епилепсия, синдром на Рет или множествена склероза.
Въпреки големия напредък в лечението на аутизъм повечето хора с това състояние винаги ще имат проблеми със социализацията в обществото и общуването. Въпреки това ранното поставяне на диагноза и своевременното лечение на състоянието ще помогне на хората с аутизъм да достигнат до своя пълен потенциал. Опитът показва, че най-добрата терапия за хората с аутизъм е ранното и специализирано обучение, което прави околната среда по-приемлива за тях и е насочено към специфичните дефицити на всеки отделен човек, т.е. индивидуализирано.
Аутизмът спада към групата на генерализираните разстройства на развитието (ГРР, англ. PDDs), известна още като аутистичен спектър. Сравнително често аутизмът може да бъде сбъркан с останалите състояния от тази група като например със синдрома на Аспергер.
В друг случай, когато детето показва поведение подобно на аутист, но не спазва всички критерии на състоянието, се поставя диагноза PDD-NOS (not otherwise specified - неспецифицирано по друг начин) или често се използва само PDD. Съществуват още известен брой други състояния с подобна симптоматика, които могат да се изявят самостоятелно или заедно с аутизма.
