Атипични паркинсонови синдроми
Диагностиката на едно от основните неврологични заболявания, Паркинсоновата болест е трудна. При над 50 % от пациентите с поставена първично диагноза Паркинсонова болест отсъства паркинсонов синдром.
Още по-трудно е отдиференцирането на идиопатичния паркинсонов синдром и другите истински паркинсонизми, особено при откриването на болестта. По мнението на някои автори, в бъдеще дори може да престане да съществува терминът идиопатичен паркинсонизъм.
Основните към този момент атипични паркинсонови синдроми са описани през втората половина на миналия век – деменция с телца на Леви – 1984, мултисистемна атрофия – 1969, прогресивна супрануклеална парализа – 1964 и кортикобазална дистрофия – 1967.
Доброто познаване на тези заболявания е свързано с подбиране на подходящи лабораторни тестове, поставяне на точна диагноза, даване на прогноза за развитието на заболяването, подбиране на подходяща терапия с оглед на клиничния ефект и избягването на страничните действия на неподходящи медикаменти, както и с адекватно генетично консултиране.
Атипичните паркинсонови синдроми се характеризират с бързо развиващ се паркинсонизъм, често с постурална нестабилност.
За 3 години от началото, преходен или лош отговор на допаминергичната терапия, асоциирани белези като супрануклеарна погледна пареза, ранно автономно засягане, апраксия, \"отчуждяване\" на крайниците, пирамидна или церебеларна дисфункция.
Паркинсоновите синдроми обхващат 5 основни групи:
идиопатичен паркинсонов синдром
моногенетични форми на паркинсонизъм
симптоматичен паркинсонизъм
псевдопаркинсонизъм
атипични паркинсонови синдроми
Групата на атипичните паркинсонови синдроми включва:
деменция с телца на Леви
мултисистемна атрофия
прогресивна супрануклеарна парализа
кортикобазална дистрофия
Класификацията не е универсално приета и някои автори дават други схеми.
Причините за атипичните паркинсонови синдроми са неизвестни. Счита се, че за развитието имат значение генетични фактори и фактори на околната среда. С възрастта в мозъчните клетки се натрупват различни увредени молекули. Липидите, ДНК, белтъците се увреждат по различни механизми.
Оксидацията, пероксидацията, модификацията, агрегацията, инфекциите допринасят за развитието на болестта. Също така и дефицитът на някои от адаптационните механизми – каквито са нервните растежни фактори, антиоксидантните ензими, антиапоптични протеини също са от значение в патогенезата на заболяванията. Натрупването на увредените молекули води до синаптични нарушения, дендритна регресия и апоптоза. В различна степен, в зависимост от заболяването, освен невроните се засяга и глията.
При атипичните паркинсонови синдроми засегнати са допаминергичните клетки на substantia nigra, които дегенерират.
Въпреки все по-доброто диагностициране на атипичните паркинсонови синдроми, данните за честотата на тази група варират при различните изследователи и през различните години.
Това може да е свързано и с различия в географското разпределение, както и с повишаване на честотата на заболяванията като следствие на фактори като вредности на средата и повишаването на продължителността на живота.
Подходящи лабораторни методи за диагностика на атипичните паркинсонизми са в процес на разработка и внедряване в практиката. Търсят се подходящи ликворни маркери. Изследват се слухови и соматосензорни евокирани потенциали. При пациенти с мултисистемна атрофия, електромиография на външния анален сфинктер спомага за диференциране от идиопатичен паркинсонов синдром, но не и от прогресивна супрануклеарна парализа.
Полисомнографията спомага за отдиференцирането на ±-синуклеинопатиите от таупатиите. Auditory startle рефлексът е нормален при мултисистемна атрофия, липсващ при прогресивна супрануклеарна парализа, забавен при деменция с телца на Леви. При таупатиите генетични тестове могат да открият H1/H1 халотип, но тъй като H1/H1 се среща и в основната популация (60%), тези тестове са без диагностично значение.
автономни тестове - описан е абнормен кардиоваскуларен рефлекс при мултисистемна атрофия. Изследва се кожната температура преди и след охлаждане, в опит за подпомагане на диагностиката на мултиситемна атрофия. Ортостатизмът е възможен при всички атипични паркинсонизми, но се среща по-често при мултисистемна атрофия и деменция с телца на Леви; характерно е, че при мултисистемна атрофия той се развива по-бързо, отколкото при идиопатичен паркинсонизъм.
ядрено-магнитен резонанс - при пациенти с паркинсонови синдроми може да се открие на ЯМР стесняване на substantia nigra, pars compacta. ЯМР белезите за мултисистемна атрофия за хипоинтензитет на putamen и подобен на цепнатина хиперинтензитет на външния ръб на putamen, като последният белег може би е специфичен. При прогресивната супрануклеарна парализа също има хипоинтензитет на putamen. Открива се атрофия на тектума и тегментума (и дилатация на aqueductus cerebri на нивото на средния мозък). При кортикобазална дистрофия се открива асиметрична фронтална и париетална атрофия и дилатация на мозъчните вентрикули.
магнитно резонансната спектроскопия показва разлика при атипичните паркинсонови синдроми, но ползата от нея, особено в ранните етапи на заболяванията предстои да бъде уточнена.
позитронно емисионно томографските изследвания се разработват, но все още не са широко достъпни и приложимостта им при съмнителни случаи не е доказана. 4. Разработва се и нов утразвуков метод – мозъчна паренхимна сонография.
Още по-трудно е отдиференцирането на идиопатичния паркинсонов синдром и другите истински паркинсонизми, особено при откриването на болестта. По мнението на някои автори, в бъдеще дори може да престане да съществува терминът идиопатичен паркинсонизъм.
Основните към този момент атипични паркинсонови синдроми са описани през втората половина на миналия век – деменция с телца на Леви – 1984, мултисистемна атрофия – 1969, прогресивна супрануклеална парализа – 1964 и кортикобазална дистрофия – 1967.
Доброто познаване на тези заболявания е свързано с подбиране на подходящи лабораторни тестове, поставяне на точна диагноза, даване на прогноза за развитието на заболяването, подбиране на подходяща терапия с оглед на клиничния ефект и избягването на страничните действия на неподходящи медикаменти, както и с адекватно генетично консултиране.
Атипичните паркинсонови синдроми се характеризират с бързо развиващ се паркинсонизъм, често с постурална нестабилност.
За 3 години от началото, преходен или лош отговор на допаминергичната терапия, асоциирани белези като супрануклеарна погледна пареза, ранно автономно засягане, апраксия, \"отчуждяване\" на крайниците, пирамидна или церебеларна дисфункция.
Паркинсоновите синдроми обхващат 5 основни групи:
идиопатичен паркинсонов синдром
моногенетични форми на паркинсонизъм
симптоматичен паркинсонизъм
псевдопаркинсонизъм
атипични паркинсонови синдроми
Групата на атипичните паркинсонови синдроми включва:
деменция с телца на Леви
мултисистемна атрофия
прогресивна супрануклеарна парализа
кортикобазална дистрофия
Класификацията не е универсално приета и някои автори дават други схеми.
Причините за атипичните паркинсонови синдроми са неизвестни. Счита се, че за развитието имат значение генетични фактори и фактори на околната среда. С възрастта в мозъчните клетки се натрупват различни увредени молекули. Липидите, ДНК, белтъците се увреждат по различни механизми.
Оксидацията, пероксидацията, модификацията, агрегацията, инфекциите допринасят за развитието на болестта. Също така и дефицитът на някои от адаптационните механизми – каквито са нервните растежни фактори, антиоксидантните ензими, антиапоптични протеини също са от значение в патогенезата на заболяванията. Натрупването на увредените молекули води до синаптични нарушения, дендритна регресия и апоптоза. В различна степен, в зависимост от заболяването, освен невроните се засяга и глията.
При атипичните паркинсонови синдроми засегнати са допаминергичните клетки на substantia nigra, които дегенерират.
Въпреки все по-доброто диагностициране на атипичните паркинсонови синдроми, данните за честотата на тази група варират при различните изследователи и през различните години.
Това може да е свързано и с различия в географското разпределение, както и с повишаване на честотата на заболяванията като следствие на фактори като вредности на средата и повишаването на продължителността на живота.
Подходящи лабораторни методи за диагностика на атипичните паркинсонизми са в процес на разработка и внедряване в практиката. Търсят се подходящи ликворни маркери. Изследват се слухови и соматосензорни евокирани потенциали. При пациенти с мултисистемна атрофия, електромиография на външния анален сфинктер спомага за диференциране от идиопатичен паркинсонов синдром, но не и от прогресивна супрануклеарна парализа.
Полисомнографията спомага за отдиференцирането на ±-синуклеинопатиите от таупатиите. Auditory startle рефлексът е нормален при мултисистемна атрофия, липсващ при прогресивна супрануклеарна парализа, забавен при деменция с телца на Леви. При таупатиите генетични тестове могат да открият H1/H1 халотип, но тъй като H1/H1 се среща и в основната популация (60%), тези тестове са без диагностично значение.
автономни тестове - описан е абнормен кардиоваскуларен рефлекс при мултисистемна атрофия. Изследва се кожната температура преди и след охлаждане, в опит за подпомагане на диагностиката на мултиситемна атрофия. Ортостатизмът е възможен при всички атипични паркинсонизми, но се среща по-често при мултисистемна атрофия и деменция с телца на Леви; характерно е, че при мултисистемна атрофия той се развива по-бързо, отколкото при идиопатичен паркинсонизъм.
ядрено-магнитен резонанс - при пациенти с паркинсонови синдроми може да се открие на ЯМР стесняване на substantia nigra, pars compacta. ЯМР белезите за мултисистемна атрофия за хипоинтензитет на putamen и подобен на цепнатина хиперинтензитет на външния ръб на putamen, като последният белег може би е специфичен. При прогресивната супрануклеарна парализа също има хипоинтензитет на putamen. Открива се атрофия на тектума и тегментума (и дилатация на aqueductus cerebri на нивото на средния мозък). При кортикобазална дистрофия се открива асиметрична фронтална и париетална атрофия и дилатация на мозъчните вентрикули.
магнитно резонансната спектроскопия показва разлика при атипичните паркинсонови синдроми, но ползата от нея, особено в ранните етапи на заболяванията предстои да бъде уточнена.
позитронно емисионно томографските изследвания се разработват, но все още не са широко достъпни и приложимостта им при съмнителни случаи не е доказана. 4. Разработва се и нов утразвуков метод – мозъчна паренхимна сонография.
