Атеросклероза
Според класификацията на Световната Здравна Организация атеросклерозата се дефинира като „варираща комбинация на промени на вътрешния слой на артериите (интимата), изразяващи се в местно натрупване на липиди, комплексни въглехидрати, кръв и кръвни продукти, фиброзна (съединителна) тъкан и калциеви отлагания, съпроводени с промени на средния съдов слой на артериалната стена (медията)”.
И така, атеросклерозата е свързана с промяна в структурата на съдовата стена на големите и средните артерии, което ги прави неспособни да осъществяват нормално функциите си. Развитието на атеросклерозата е бавен процес, който продължава с години, като в първоначалния стадий е налице само повърхностно засягане на вътрешната обвивка на съда. По-късно се нарушава цялостно структурата на съдовата стена със стесняване на отвора й. Смущения в кръвоснабдяването се наблюдават, когато стеснението е над 50%.
Интересно е, че не само степента на стеснението на съда има значение за клинични прояви на атеросклерозата, а и характеристиката на атеросклеротичната плака. Различават се стабилни и нестабилни плаки. Най-общо една плака се състои от липидно ядро и фиброзна (съединително-тъканна) шапка. Колкото по-голямо е ядрото и по-малко съединително-тъканното му покритие, толкова по-нестабилна е плаката. Такава плака, независимо от размерите си, би могла с по-голяма вероятност да руптурира, т.е. да се “разпука” или “разтвори”. На мястото на разрушената плака могат да се активират процеси на кръвосъсирване, които да доведат до остро настъпващо запушване на съда. От друга страна, части от атеросклеротична плака могат да бъдат откъснати и отнесени с кръвния ток, като предизвикат запушване на съда в по-периферен край, където отворът му е по-тесен.
При засягане на коронарните артерии се стига до недостатъчно доставяне на кислород т.е. исхемия на миокарда (сърдечния мускул). В този случай се говори за исхемична болест на сърцето. При остро настъпващо нарушение на кръвоснабдяването на миокарда се стига до миокарден инфаркт.
Гръдната жаба (ангина пекторис) се характеризира с периодично настъпващи болки в гърдите, особено зад стернума (гръдната кост). Тези оплаквания се засилват при физическо и психическо напрежение.
Миокардният инфаркт протича със силна болка в гърдите, с излъчване към ляво рамо и лява ръка. Тази болка е съпроводена с чувство за слабост, прималяване, изпотяване, чувство за страх. В зависимост от локализацията и големината на засегнатата област е и клиниката и прогнозата на инфаркта. Лечението на острия инфаркт е разбира се задача на кардиолозите, но успехът му зависи от бързината на започване на това лечение, така че всеки човек трябва да познава заболяването, за да може да потърси своевременно медицинска помощ.
Интересно е, че първите прояви на коронарната сърдечна болест са само в 40 % под формата на ангина пекторис, докато в 40 % от случаите първата проява на заболяването е миокардният инфаркт и при 20 % - внезапната сърдечна смърт!
При засягане на мозъчните артерии се стига до развитие на мозъчно-съдова болест. Проявите на хроничната мозъчна атеросклероза са нарушения в умствената способност, моториката (нарушена координация, залитане) и депресия. Острата форма на мозъчно-съдовата болест – мозъчният удар или инсулт е предмет на спешната медицина и неврологията.
Засягането на периферните артерии на долния крайник води до развитието на периферна артериална недостатъчност. Проявите са болки в прасеца при движение, които карат засегнатите индивиди да спрат да се движат. След известна почивка движението е възможно отново. Колкото по-напреднала е формата на заболяването, толкова по-краткo е изминатото разстояние до получаване на болката.
Фактът, че една голяма част от хората получават инфаркт (а в най-неблагоприятния сценарий – и внезапна сърдечна смърт) или инсулт в състояние на „пълно здраве” налага да се отделя по-голямо внимание на тези проблеми. На практика всички лица с повишен риск за атеросклероза трябва да се отнасят сериозно към лечението на съответните рискови фактори.
България е сред страните с най-висока смъртност в Европа от атеросклеротични увреждания на сърдечните и мозъчните съдове. Особено тревожен е фактът, че през последните години се засягат все по-млади индивиди. Епидемиологичните наблюдения показват, че мъжете в България имат най-високо нарастване на сърдечно-съдовата смъртност в световен мащаб. Така сърдечно-съдовата смъртност сред българските мъже сама по себе си надвишава средната обща смъртност сред мъжете в Европейския съюз!
Съвременната медицина е напреднала много в лечението на острите съдови инциденти, но въпреки това съдовите увреждания са обикновено необратими и дори при добър изход от инфаркт или инсулт често остават трайни последици, нарушаващи качеството на живот. Ето защо най-добрият начин за избягване последиците на атеросклерозата е нейната профилактика! От изключително значение е правилният начин на живот, със здравословно хранене, повишена двигателна активност и отказ от вредни навици като пушенето.
И така, атеросклерозата е свързана с промяна в структурата на съдовата стена на големите и средните артерии, което ги прави неспособни да осъществяват нормално функциите си. Развитието на атеросклерозата е бавен процес, който продължава с години, като в първоначалния стадий е налице само повърхностно засягане на вътрешната обвивка на съда. По-късно се нарушава цялостно структурата на съдовата стена със стесняване на отвора й. Смущения в кръвоснабдяването се наблюдават, когато стеснението е над 50%.
Интересно е, че не само степента на стеснението на съда има значение за клинични прояви на атеросклерозата, а и характеристиката на атеросклеротичната плака. Различават се стабилни и нестабилни плаки. Най-общо една плака се състои от липидно ядро и фиброзна (съединително-тъканна) шапка. Колкото по-голямо е ядрото и по-малко съединително-тъканното му покритие, толкова по-нестабилна е плаката. Такава плака, независимо от размерите си, би могла с по-голяма вероятност да руптурира, т.е. да се “разпука” или “разтвори”. На мястото на разрушената плака могат да се активират процеси на кръвосъсирване, които да доведат до остро настъпващо запушване на съда. От друга страна, части от атеросклеротична плака могат да бъдат откъснати и отнесени с кръвния ток, като предизвикат запушване на съда в по-периферен край, където отворът му е по-тесен.
При засягане на коронарните артерии се стига до недостатъчно доставяне на кислород т.е. исхемия на миокарда (сърдечния мускул). В този случай се говори за исхемична болест на сърцето. При остро настъпващо нарушение на кръвоснабдяването на миокарда се стига до миокарден инфаркт.
Гръдната жаба (ангина пекторис) се характеризира с периодично настъпващи болки в гърдите, особено зад стернума (гръдната кост). Тези оплаквания се засилват при физическо и психическо напрежение.
Миокардният инфаркт протича със силна болка в гърдите, с излъчване към ляво рамо и лява ръка. Тази болка е съпроводена с чувство за слабост, прималяване, изпотяване, чувство за страх. В зависимост от локализацията и големината на засегнатата област е и клиниката и прогнозата на инфаркта. Лечението на острия инфаркт е разбира се задача на кардиолозите, но успехът му зависи от бързината на започване на това лечение, така че всеки човек трябва да познава заболяването, за да може да потърси своевременно медицинска помощ.
Интересно е, че първите прояви на коронарната сърдечна болест са само в 40 % под формата на ангина пекторис, докато в 40 % от случаите първата проява на заболяването е миокардният инфаркт и при 20 % - внезапната сърдечна смърт!
При засягане на мозъчните артерии се стига до развитие на мозъчно-съдова болест. Проявите на хроничната мозъчна атеросклероза са нарушения в умствената способност, моториката (нарушена координация, залитане) и депресия. Острата форма на мозъчно-съдовата болест – мозъчният удар или инсулт е предмет на спешната медицина и неврологията.
Засягането на периферните артерии на долния крайник води до развитието на периферна артериална недостатъчност. Проявите са болки в прасеца при движение, които карат засегнатите индивиди да спрат да се движат. След известна почивка движението е възможно отново. Колкото по-напреднала е формата на заболяването, толкова по-краткo е изминатото разстояние до получаване на болката.
Фактът, че една голяма част от хората получават инфаркт (а в най-неблагоприятния сценарий – и внезапна сърдечна смърт) или инсулт в състояние на „пълно здраве” налага да се отделя по-голямо внимание на тези проблеми. На практика всички лица с повишен риск за атеросклероза трябва да се отнасят сериозно към лечението на съответните рискови фактори.
България е сред страните с най-висока смъртност в Европа от атеросклеротични увреждания на сърдечните и мозъчните съдове. Особено тревожен е фактът, че през последните години се засягат все по-млади индивиди. Епидемиологичните наблюдения показват, че мъжете в България имат най-високо нарастване на сърдечно-съдовата смъртност в световен мащаб. Така сърдечно-съдовата смъртност сред българските мъже сама по себе си надвишава средната обща смъртност сред мъжете в Европейския съюз!
Съвременната медицина е напреднала много в лечението на острите съдови инциденти, но въпреки това съдовите увреждания са обикновено необратими и дори при добър изход от инфаркт или инсулт често остават трайни последици, нарушаващи качеството на живот. Ето защо най-добрият начин за избягване последиците на атеросклерозата е нейната профилактика! От изключително значение е правилният начин на живот, със здравословно хранене, повишена двигателна активност и отказ от вредни навици като пушенето.
