Астма
Астмата е заболяване, което протича с хронично възпаление и повишена чувствителност (хиперреактивност) на бронхиалното дърво по отношение на различни дразнители или други провокиращи фактори. При контакт с дразнителя или при провокиращ момент възниква реакция, при която просвета на бронхите намалява, става запушване (обструкция) и дишането се затруднява. Тази обструкция е променлива и обикновено напълно обратима с помощта на медикаменти.
Могат да се определят три основни типа астма:
Алергична астма – в основата и е алергичната реакция на възпаление, възникваща под действието на специфични вещества (алергени) в околната среда. Най-честите алергени са:
домашен прах и акари
спори и полени
животински косми
различни химически вещества
Не-алергична астма – възниква под влияние на различни неспецифични провокиращи фактори от външната или вътрешна среда. Това са най-често инфекции, химични дразнители, физическо усилие, психическо напрежение, рефлукс на стомашно съдържимо, хормонални изменения и т.н. Тези фактори предизвикват подобна на алергия реакция, без да са свързани със задължителен контакт с алерген.
Смесени форми – комбинации от двете.
Симптоматиката на астмата може да варира от едва доловима до изключително тежко състояние, заплашващо живота на болния. Ето защо астматично болния трябва да е запознат със своето заболяване и да разполага винаги със съответните медикаменти. Основна проява на астмата е астматичния пристъп. Той обикновено включва:
пристъпно възникващ задух
\"свирене\" при дишане, наличие на сухи свиркащи хрипове, обикновено чувани и от разстояние
мъчителна \"суха\" кашлица
стягане и тежест в гърдите
Тежестта на астмата се определя от силата, честотата и нощната изява на пристъпите.
Освен историята за наличие на астматични пристъпи и цялостния медицински преглед, съществуват различни тестове за откриване както на бронхиална хиперреактивност, така и на вече изявила се астма. Те се извършват с помощта на уред за функционално изследване на дишането и специални провокационни проби с вещества, въздействащи върху дихателната система.
В диагностиката на алергично обусловената астма, важно място заемат тестовете за откриване на чувствителност към определени алергени – кожни проби, провокационни и елиминационни проби и т.н.
Понякога може да се извърши и изследване на кръвта за увеличено наличие на клетки и протеини, водещи до поява на алергични реакции.
Астмата е хронично заболяване, което не може да се излекува напълно. Въпреки това, съществуват множество медикаменти, които използвани редовно, могат напълно да компенсират дихателната функция и да сведат появата на пристъпи до минимум. Основния момент при лечението на астма е преодоляването на бронхиалното запушване и хроничното възпаление.
Различават се два основни подхода в лечението на астма – лечение при пристъп и лечение в извън пристъпния период.
Тъй като астматичния пристъп може да бъде заплашващо живота състояние, за лечението му се използват бързодействащи лекарства със силно бронхоразширително действие – т.нар \"кратко действащи бронходилататори\". Към тази група медикаменти се числят бета2-рецепторни агонисти ( салбутамол, кленбутерол и т.н.) както и антихолинергични препарати (атровент).
Тези лекарства обикновено не се използват ежедневно, а само при поява на пристъп. Те са достъпни под формата на дозирани инхалаторни системи и са много удобни за употреба при нужда.
Могат да се определят три основни типа астма:
Алергична астма – в основата и е алергичната реакция на възпаление, възникваща под действието на специфични вещества (алергени) в околната среда. Най-честите алергени са:
домашен прах и акари
спори и полени
животински косми
различни химически вещества
Не-алергична астма – възниква под влияние на различни неспецифични провокиращи фактори от външната или вътрешна среда. Това са най-често инфекции, химични дразнители, физическо усилие, психическо напрежение, рефлукс на стомашно съдържимо, хормонални изменения и т.н. Тези фактори предизвикват подобна на алергия реакция, без да са свързани със задължителен контакт с алерген.
Смесени форми – комбинации от двете.
Симптоматиката на астмата може да варира от едва доловима до изключително тежко състояние, заплашващо живота на болния. Ето защо астматично болния трябва да е запознат със своето заболяване и да разполага винаги със съответните медикаменти. Основна проява на астмата е астматичния пристъп. Той обикновено включва:
пристъпно възникващ задух
\"свирене\" при дишане, наличие на сухи свиркащи хрипове, обикновено чувани и от разстояние
мъчителна \"суха\" кашлица
стягане и тежест в гърдите
Тежестта на астмата се определя от силата, честотата и нощната изява на пристъпите.
Освен историята за наличие на астматични пристъпи и цялостния медицински преглед, съществуват различни тестове за откриване както на бронхиална хиперреактивност, така и на вече изявила се астма. Те се извършват с помощта на уред за функционално изследване на дишането и специални провокационни проби с вещества, въздействащи върху дихателната система.
В диагностиката на алергично обусловената астма, важно място заемат тестовете за откриване на чувствителност към определени алергени – кожни проби, провокационни и елиминационни проби и т.н.
Понякога може да се извърши и изследване на кръвта за увеличено наличие на клетки и протеини, водещи до поява на алергични реакции.
Астмата е хронично заболяване, което не може да се излекува напълно. Въпреки това, съществуват множество медикаменти, които използвани редовно, могат напълно да компенсират дихателната функция и да сведат появата на пристъпи до минимум. Основния момент при лечението на астма е преодоляването на бронхиалното запушване и хроничното възпаление.
Различават се два основни подхода в лечението на астма – лечение при пристъп и лечение в извън пристъпния период.
Тъй като астматичния пристъп може да бъде заплашващо живота състояние, за лечението му се използват бързодействащи лекарства със силно бронхоразширително действие – т.нар \"кратко действащи бронходилататори\". Към тази група медикаменти се числят бета2-рецепторни агонисти ( салбутамол, кленбутерол и т.н.) както и антихолинергични препарати (атровент).
Тези лекарства обикновено не се използват ежедневно, а само при поява на пристъп. Те са достъпни под формата на дозирани инхалаторни системи и са много удобни за употреба при нужда.
